Тюркоазеното синьо на морето, слънчевото жълто на лимоните, маслиновото зелено на дръвчетата и цветният водопад от къщите, спускащи се по хълма… Не просто експлозия от цветове, но и от вкусове и усещания. Това ще ви подари едно от най-живописните италиански градчета на очарователното Амалфийско крайбрежие – Позитано. То е част от „най-красивите балкони на Италия“ и именно от тези балкони ще се насладите на спиращи дъха гледки, прекрасна типична архитектура и на един свеж и зареждащ аромат – дъхът на лимони и море в едно.
Позитано се намира в областта Кампания, на лазурното Амалфийско крайбрежие, което със своята красота влиза в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно и природно наследство. Градчето е разположено между Соренто и Амалфи. Именно от Соренто ще хванете автобус към Позитано. Или ферибот, според вкуса ви на пътуване.
Позитано сред легендите
Историята на градчето е дълга, но не толкова драматична, а и е доста несигурна относно първите обитатели на областта (въпреки всичко се проследява до праисторията). И, именно когато историята е неясна, се намесват легендите, знаете, за да придадат все пак някаква „яснота“, да хвърлят светлина в тъмното минало. Според една от тези легенди, богът на морето Посейдон създава и оформя градчето, за да впечатли една от харитите – гръцките богини на грацията, – Паситея. Така градчето получило и името си.
Името на Позитано обаче продължава да се свързва с още митове, вместо с фактическа история. Ако легендата с Посейдон ви се струва прекалено митична и характерна по-скоро за Гърция, то имаме още една за вас. Тази легенда е свързана с открадната византийска икона на Черната Мадона, която пътувала на пиратски кораб в Средиземноморието. Разразила се голяма буря и корабът заседнал във водите около тогавашното селце. Тогава моряците чули глас от откраднатата икона: „Posa, posa!“ („Свалете, свалете“). Моряците така и направили. В момента, в който решили да оставят Мадоната на брега, бурята утихнала и те се насочили към селцето. Оставили иконата там, бурята спряла напълно и те отплавали. Така градчето станало Позитано.
Из уличките на Позитано
В сърцето на позитанския бряг, където иконата била оставена от пиратите, сега се издига един от основните културни монументи на Позитано, а именно – църквата Санта Мария Асунта. Построена в чест на откраднатата Богородица, избрала някога селцето за свой дом, вътре се пази иконата на Черната Мадона. Цветната майолика от сини, жълти и зелени плочки, от която е изграден куполът на църквата, се превръща в символ на града, който блести от позитанското слънце.
Само на няколко метра от проблясващия купол на църквата ще се потопите в древните римски времена. Руините на една от многото построени по Амалфийското крайбрежие вили, датиращи от I в. пр.Хр., са излезли на повърхността буквално изпод пепелта на времето. И Везувий.
Римската вила в Позитано е преоткрита по време на разкопки в криптата на Санта Мария Асунта и в нейните околности. Изригналият през 79 г. Везувий е покрил с пепел вече пострадалата отпреди вила. И благодарности на Везувий за това (и само за това), защото пепелта е позволила перфектното запазване на части от вилата. Днес тя е отворена за посетители, които искат да се насладят на най-важното археологическо откритие по Амалфийското крайбрежие за последните десетилетия.
Цялото Амалфийско крайбрежие е скалисто и Позитано допълва драматичната му визия със своите стъпаловидно построени цветни къщички, които сякаш надвисват над морската шир. По неговите тесни, спускащи се надолу улички ще започнете да усещате един свеж аромат, който ще ви води из чаровния Позитано, докато не откриете източника на тази свежест. И ще я откриете. Защото лимоните по крайбрежието са навсякъде.
Незаменимият витамин С, всъщност е бил основната причина цитрусът да започне своето масово култивиране в Италия. А и не само. Въпреки че лимонът е познат още от римско време, той е прокарал своя път към „ботуша“ от Изтока. Италианските мореплаватели често страдали от скорбут (болест, свързана с липсата на витамин С) и поради тази причина, пренесли лимона по време на търговските си пътешествия до Леванта.
Вече в Италия, жълтият цитрус започнал своето развитие до лимона, който се отглежда сега в Позитано и облстта. В началото той е бил малък и почти неядящ се, но фермерите от италианското крайбрежие го кръстосали с местните горчиви портокали и така започнал пътят на лимона „sfusato“, с който Амалфийското крайбрежие е толкова известен.
Този специален лимон придава неочакван аромат на много рецепти и само с няколко негови капки дава живот и свежест на ястията. Лимонът е основна съставка в козметиката в тази област, а лимончелото – ликьорът, който е любимият диджестив в Позитано – се лее в цялото градче.
Лимонените турове са изключително известни в този регион на Италия. Чрез тях можете да видите как лимоните, отглеждани в ароматни горички – „лимонети“, – разпръснати по целите градчета, се събират всеки ден. Берачите се катерят по стръмните склонове и носят витаминозната продукция на ръце до фабриките, където се пакетират.
Позитано – водопад от цветни къщи, спускащ се към лазурно синьо море. Свежестта на въздуха, напоен с цитрусовия аромат, слънчевият жълт цвят на горичките, отблясъка на купола… Черната Мадона, избрала сама своя крайбрежен дом. И Джон Стайнбек, който, захласнат от първата си среща с Позитано, след време ще напише:
„Позитано те поразява дълбоко. То е като сън, като място, което не е съвсем истинско докато си там, но става болезнено реално, когато си тръгнеш.“
