В Миконос е ослепително бяло. Толкова е бяло, че може да ви заболят очите. Само прозорците и вратите на кубовидните къщи ще внесат от свежестта на синьото. И морето, разбира се… Морето, което буквално къпе основите на островните къщи. И, въпреки че островът е „открит“ в средата на XX век, неговата история всъщност се простира хилядолетия преди новата ера. Вярва се, че той е място на великата битка между Зевс и Гигантите, а в крайбрежието му вкаменените тела на убитите от Херакъл гиганти сега са огромни скали, обливани от Егейско море. В най-високата част на острова пък се издигат едни други гиганти – бели мелници, разперили своите крила и чакащи вятъра.
Миконос е част от Цикладските острови, намиращи се в средата на Егейско море. Главният му град също се нарича Миконос, или Хора (на гръцки често така се обозначава главния град, ако носи същото име) и в него е концентрирана голяма част от туристическите забележителности. Легендата гласи, че островът взима името си от местния герой Миконс, внук на Аполон. Това митично място е един от най-модерните гръцки острови и същевременно един от най-напоените с история и митология.
Гигантомахия
Гръцката митология е пълна с важни битки, но най-важната от тях е била така наречената „Гигантомахия“. Защо ли? Защото се решавала съдбата на земята: Кой ще властва над нея? Боговете от Олимп, предвождани от Зевс? Така си мислели те. Все пак Зевс, скрит и отгледан от майка си на остров Крит, успява да победи титаните – децата на Уран и Гея, първото поколение богове.
Но ето че Гея не била приключила. Непримиримостта ѝ към новите богове била нейният двигател. Тя родила гигантите. Това сварило неподготвени олимпийските богове, които се наслаждавали на безсмъртния си живот. Но тъй като гигантите не успявали да достигнат боговете на Олимп, те започнали да хвърлят всичко, което могат към небето, включително планини и скали. Падащите огромни скали, които не стигнали Олимп, се превърнали в острови в Егейско море.
И така, битката била жестока. Боговете не можели да победят гигантите, защото трябвала помощта на смъртен. Синът на Зевс бил призован. Ето че Херакъл отново ще спаси митичния свят. Той успял да примами гигантите извън техния дом и да убие много от тях. С останалите се справили другите богове. 150-те гиганта били унищожени и порядъкът в света бил възстановен – олимпийските богове щели да властват над земята, морето и небето.
След мита е историята
След като боговете разпределили силите и поели властта в света, историята си продължила. Бидейки само на 2 км. от обитавания тогава остров Делос, Миконос станал важно място за преминаване и снабдяване. С какво толкова обаче Делос бил повече от Миконос? Това бил най-малкият от Цикладските острови, но бил свещен. Считал се за родното място на близнаците Артемида и Аполон. Това го превърнало във важен религиозен и културен център за древните гърци. На него било забранено да се ражда или да се умира и това била още една причина към Миконос да се стичат все повече хора.
И въпреки че по време на Античността Миконос бил беден и с ограничена агрикултура, с времето неговата силна позиция в средата на Цикладските острови го превърнала в желано от римляни, византийци, венецианци и турци място. Всички владеели острова за определен период от неговата история, докато той не станал отново владение на гърците с войната за независимост от 1830 г.
Наследството на народите
Всеки народ оставя своята следа. И, въпреки че Миконос не е променил своята ДНК, дълготрайно съхранила митологичната му информация, той е приел някои от белезите на нациите, преминали през него. А тези белези са се превърнали в красиво наследство и носят своята историческа ценност и уникалност.
Един от тези исторически отпечатъци, станал и символ на острова и най-вече на Хора, са вятърните мелници. Те са разположени на ключово място – на малък скалист хълм, където вятърът, с който е известен Миконос, може най-пълноценно да си свърши работата.
Тези мелници са дело на венецианците, покорили острова от началото на XIII в. до началото на XVIII в. И тъй като някогашният основен поминък на Миконос е бил производството на зърно, през XVI век венецианците построили вятърните мелници. Тези гръцки донкихотови великани са функционирали до XX век, когато островът е „открит“ от туристите и променя своята основна сфера на препитание.
Друго архитектурно наследство, станало неизменна част от пейзажа на Миконос и предпочитана дестинация за артистите, е карталът „Малката Венеция“. Въпреки името си, първата от тези рибарски къщи, надвесили цветните си тераси и прозорци над лазурното море, е от средата на XVIII век.
По това време Османската империя има властта над острова и той се е превърнал във важен търговски център. Богати капитани и търговци построили своите къщи буквално над морето, за да бъде по-бързо натоварването и разтоварването на стоката от корабите. Директният и бърз достъп до морето, както и самото историческо време, навяло на мисълта, че тези крайморски къщи можели и да са собственост на пирати, които по бърз и скришен начин да разтоварят плячката си.
Каквато и да е била целта им, сега те са едно от най-предпочитаните места посетителите на Миконос да се полюбуват на красив залез, а артистите да го запечатат на своите творби.
Миконос остава модерната дестинация сред гръцките острови, с множество клубове и пищен нощен живот. Това обаче далеч не е всичко, което той предлага. Територията му ще ви отведе не само на партита, но и в едно далечно време, време на богове и герои, защото те са част от него. Та нали вкаменените гиганти са все още там, къпани от водите на Егейско море.
