Юли, 2020-а година. Намираме се насред един от най-натоварените месеци за космическата наука. И по-скоро момент изпълнен с предстартово броене. Мигове на безгранична радост на сплотени екипи, трудили се по нови за човечеството проекти през последните повече от 5 години. В рамките на само 10 дни от три точки на света се изстрелват три космически сонди, имащи за цел да проучат миналото и настоящето на червения ни брат – планетата Марс. Припомняме хронологично за първите космически мисии на две нации, непознати на космическия свят досега.
При третия опит (забавянето се получи заради лоши метеорологични условия), на 20-и юли от космодрума Танегашима в Япония потегли на своето междупланетарно пътешествие първата арабска космическа мисия до Марс. Космическата сонда гордо носи своето име „Амал“ („Надежда“) и лети под флага на Обединените арабски емирства. Да, всъщност мисията е финансирана от една от най-солидните държави в арабския свят, но не без помощта на експерти от Япония и Щатите. Сондата “Амал” беше любезно качена на японската ракета носител “H2A”, а в начинанието са допуснати инженери и научни работници от американски университети. Основната задача на първата арабска мисия до Марс е изучаването на времето и климата на червената планета.
С друга цел, но не по-малко историческа, се осмелила и енергичната китайска нация. На 23-ти юли от космодрума Вънчан на южния китайски остров Хайнан към Марс започна приключението и за безпилотния апарат – сондата „Тянвън-1“ („Въпроси към небето 1“). Това е първата самостоятелна мисия на народната република до друга планета, след като съвместното им начинение с Русия претърпя технически проблем през 2011-а година. Тогава апаратът се изгуби в орбита около Марс.
Сега обаче задачата е мисията да продължи 90 марсиански дни, които се равняват на малко повече от 3 месеца за земляните. Сондата “Тянвън – 1” се очаква да достигне Марс през февруари, но без да извършва кацане веднага. Явно китайците са си научили урока, защото в продължение на няколко седмици учените са предвидили да изучават атмосферните условия, за да преценят кога ще бъде най-подходящият момент за кацане на Марс. Заедно с тези изследвания, китайските учени са натоварили в своята сонда и инструменти за изследване на атмосферата и повърхността на планетата за следи от вода и лед.
Натовареният космически трафик през този юли се допълва от дългоочакваната космическа мисия на НАСА. Американските експерти също са подготвили изненади за Вселената. Сред тях е малкият хеликоптер Ingenuity, планиран да осъществи първия полет на друго небесно тяло. Основната задача пред робота Perseverance, тежащ един тон, който ще бъде в ракетата Атлас, ще бъде да събере астро биологичен материал.
Нещо повече – стратегията включва революционен подход, който ще позволи връщането обратно на направените проби на Земята. Така човечеството ще бъде по-близо до отговора на въпросите – дали някога на Марс са живели микроорганизми и доколко условията на Червената планета биха били подходящи за човешкия вид. В допълнение предстои експеримент за превръщането на богатата на въглероден диоксид атмосфера на Марс в съставка за ракетно гориво.
За да бъдат честни, от американската космическа агенция трябва да си признаят, че след като изследват пробите от Марс, (което вероятно ще се случи след десетина години) те ще направят опит за изпращане и на човек на червената планета. Може би подобно начинание в момента звучи фантастично, но преди 60 години точно толкова вероятно е било стъпването на човек на Луната.
За постигането на тогавашната голяма цел на човечеството важна роля изиграва и българското научно общество. След като миналата седмица ви разказахме за професор Виден Табаков, открил подходящите сплави за защита на двигателите на прочутата ракета Сатурн V, днес ще ви срещнем с двама, позабравени инженери, наши сънародници.
Инженер Иван Ночев работи по двигателите на лунния апарат “Орел”
Роден през септември 1916 година в Карлово, един от инициаторите на създадената във възрожденския град авиоремонтна работилница учи последователно в Берлин, Прага и Виена. Специалността му е авиоинженерство. След края на войната Иван Ночев се завръща в България, но недоверието от новия режим го кара да избяга в Канада. В първите 5 години от емигрантския живот му се налага да работи какво ли не. Включително работник по насаждения с диви плодове. Малко невероятно, но не съвсем, имайки предвид квалификацията на инженера, съдбата на карловеца се променя – свързва се с канадска компания, специализирана в изработването на самолетни системи. Така пред Иван Ночев се отваря пътят към екипа на известния като автор на немските ракети “V2” и баща на американската космическа програма – Вернер фон Браун.
През 1962-а година българският инженер получава американско гражданство и променя името си на Джон. С гордост можем да споделим, че създадената от него фирма бързо се развива на конкурентния пазар. А в полето на науката, теоретичните постановки за авиодвигатели с автор инженер Ночев се изучават и днес.
Историческият момент в живота на учения предприемач е поканата отправена от НАСА. Задачата изглежда по-комплицирана от всяка друга. Екипът на българина трябва да конструира двигател за спускателния модул “Орел” с астронавти на борда – смелите Армстронг и Олдрин, подготвени за стъпване на Луната. Ракетните мощности към спускателния модул се нуждаят от такава мощност, която не само да приземи астронавтите, но и да ги върне обратно на земята. Към степените на трудност добавяме и липсата на въздух на земния спътник. А това намалява скоростта при кацането.
Успехът на мисията Apollo 11, а и на последващите опити на 12 астронавта, достигнали лунната повърхност, превръщат инженер Иван Ночев във високо ценена личност сред научния елит. Един факт говори сам по себе си – на погребението на карловеца през 1991-а година присъстват трима американски президента: Картър, Рейгън и Буш-старши.
Надеждната комуникация – инженер Петър Петров
Роден през 1919-а година в пловдивското село Брестовица, инженер Петров произлиза от силно духовно семейство. Неговият баща е местният свещеник. Винаги търсещият приключенията дух на Петър Петров го отвежда до обява в столичен вестник, която гласи: “Френският чуждестранен легион търси доброволци”. Двадесетгодишният млад мъж не се замисля и ето как се озовава в Западна Европа. След капитулацията на Париж, българинът е изпратен в концлагер за военнопленници в Полша. Подписаният през 41-а година договор за присъединяване на България към Тристранния пакт води до освобождаването на Петров. Той се връща в родината си, но веднага след 9 септември успява да избяга. Този път в Германия. Там напредва в специалността “Корабостроене”, като учи последователно в университетите в Мюнхен, Дармщад и Щутгарт. Впечатляващ факт е, че до 47-а година инженер Петров проектира над 60 кораба.
След няколко неуспешни опита за прехвърляне във Великобритания, вече жененият български инженер се установява в Торонто, Канада. Първоначално работи за американската компания, строяща военновъздушни бази на канадския полуостров Лабрадор и в Гренландия. Верен на авантюристичния си дух, той отпътува за горещия Индокитай. Там Петров строи мостове. След като с честен труд натрупва завидни средства, а и международен имидж на впечатляващ конструктор, инженерът се завръща в Канада.
През 63-а обаче роденият в Брестовица мъж получава бележка от споменатия научен, ракетен титан – фон Браун. В търсене на решение как Щатите да излязат от задънената си космическа улица, ръководителят праща поредния ребус с питане: “Къде греша?”. След като българският инженер изпраща задоволителен отговор, той получава сърдечна покана за включване към екип на НАСА. В създадено от Петров звено стартира усилена дейност в полето на полупроводниците, компютаризацията и изпращането на безжичен сигнал.
Сред постиженията на екипа, оглавен от българския инженер са:
– създаването на първия метеорологичен спътник “Нимбус”;
– проектирането на първия телекомуникационен спътник “Телестар”;
– както и напълно иновативната за времето система за наблюдаване от Земята на сърдечния ритъм на астронавтите, намиращи се в лунната орбита.
На 20-и юли Армстронг и Олдрин оставят първите човешки следи по повърхността на спътника на Земята. Сред наградените от американското правителство за заслуги към тази успешна мисия е и инженер Петър Петров.
Затова днес, когато поглеждаме с жадни погледи към необятното лятно небе в търсене на частица от скритите тайни на Космоса, трябва да си припомняме за тези велики български учени. Техният пример би бил вдъхновение за всичко, което изглежда трудно, но не и невъзможно.
