Моцарт отдавна е в джаза – с китарата на Лауриндо Алмейдa, пиано-импровизациите на Данило Реа и Чик Кърия, с вокализите на Боби Макферин, с акордеона на Ришар Галиано, с дуата „Музика нуда“ (Патра Магони, вокал и Феручо Спинети, контрабас) и Тома Енко – пиано, с маримбата на Василена Серафимова:
На границата на двете хилядолетия, зараждащото се течение на уърлд-фюжъна набираше популярност. С Оркестъра под диригентството на Милен Начев и Детския Радиохор, преди доста време Юг де Курсон взриви френските представи за новаторство с поредицата си „Моцарт Египтянинът“. Горе-долу по същото време (2003 г.) се появи и поредицата „Mozart Meets Cuba“ на „Клаз Брадърс“, за които тук е ставало вече дума. Отново в Куба класическата изпълнителка на флигорна Сара Уилис (част от Берлинската Филхармония) предприе нова стъпка към срещата на традиционните кубински ритми с някои от знаковите творби на гения от Залцбург. Но за разлика от студийната работа на немския проект с „Клаз“, Сара заложи на работа както със свои колеги, така и с джаз-музиканти, с които сформира т.н. „СараБанда“. Именно там, най-вече в няколкото кубински пиеси, самата тя се впусна в нетипични за образованието и опита ѝ импровизации. Всъщност кубинските ѝ приятели я убеждават, че Моцарт с мелодиите, ритмите и любовта си към живота, би могъл да бъде кубинец:
Албумът им „Моцарт и мамбото“ започва с „чисти“ нейни интерпретации на Моцарт, когото толкова обича. Следват заигравките „Sarahnade mambo“ (върху „Малка нощна музика“) и „Rondo alla mambo“ (върху Трета част от Концерт за валдхорна, K. 447). Слава богу по-голямата част от работата бе свършена в дните преди пандемията от тонрежисьора на Сара. Записите са през януари 2020 г. Тя се надява с приходите от продажбите да могат да купят нови инструменти на кубинските си колеги, с които още в началото на 2018 – най-вече с валдхорнисти – на площада пред Катедралата записва клиповете „Мамбо Джамбо“ и „Бразилският бръснар“ (името казва всичко). Тогава прави за „Дойче Веле“ 12-минутен документален филм „Моцарт в Хавана“. Но и това не е началото – още в ноември 2017 Сара Уилис дава мастърклас и така се харесват взаимно със студентите си, че се връща нееднократно на острова, докато се стигне до сегашния им съвместен албум.
Не е излишно да споменем, че Сара започва в Лондон флигорна благодарение на свой учител-тромбонист. След като чува Берлинската Филхармония се мести в града в годината след падането на стената и първите ѝ изяви са под палката на Маестро Даниел Баренбойм. След като се запалва и по дистанционните музикални контакти, от 2014 започва своя поредица „Концертите на Сара“ за Дойче Веле ТВ, част от които е и този от Хавана. По същото време тя представи в един епизод легендарния кубински тромпетист Артуро Сандовал. Сега, две седмици преди излизането на албума, същата телевизия разказа за проекта на Сара и кубинските ѝ колеги в 26-минутен материал. И за да бъде легендата по раждането на „Моцарт и мамбото“ пълна – признанието ѝ, че за нея усещането за музикален рай е да танцува салса, мамбо, сон и болерос. Но конкретното решение да свърже мамбото с Моцарт е след като открива негов бюст на една улица в Стара Хавана. Явно без случайност не може. Както и без флашмоб:
