Ърнест Хемингуей е титан на литературата на 20-и век, който превръща своя жизнен опит в богати и донякъде объркващи творби като „Сбогом на оръжията“ и „За кого бие камбаната“. Той изработва горчиви метафорични произведения като „Старецът и морето“ и става носител на наградата Пулицър. Като при всеки творец, основна роля в неговите произведения играе любовта. Въпреки че се самоубива на 61, той има зад гърба си четири брака, като всяка една жена оставя следа в творчеството му. Например посвещението за „Подвижен празник“ отива при първата му съпруга Елизабет Хадли Ричардсън; „Смъртта в следобедните часове“ – посвещава на втората си съпруга Полин Пфайфър; „За кого бие камбаната” е книга написана след раздялата с третата му съпруга Марта Гелхорн; и „Отвъд реката, сред дърветата” е посветена на четвъртата му съпруга „Към Мария с любов“.
Пролет пълна с надежди
Точно като пролетните дъждове, напълно неочакавно Хемингуей се среща с първата си съпруга на едно парти в Чикаго. Хадли Ричардсън хваща окото на даровития журналист веднага. Всъщност, тя му напомня много на медицинската сестра – Агнес фон Куровски, която се грижи за него по време на войната. Химията между тях се заражда и фактът, че Хадли е осем години по-голяма от него няма значение.
Не минава и година и двамата влюбени вече са съпрузи. Заминават за Париж и там живеят около две години. По това време се срещат с писатели като Джеймс Джойс, Езра Паунд и Гертруда Щайн. След това двойката се мести в Торонто, където Хемингуей започва работа за Торонто Стар. Ражда се и първото им дете Джак, на който галено му казват „Бамби”. Дотук всичко върви чудесно, но младият баща се чувства отегчен от журналистиката и копнее отново да се върне в Париж, за да се съсредоточи върху писането си. Не след дълго семейството се връща в Града на светлините. Година след това те се запознават с млада, нахална журналистка – Полин „Файф“ Пфайфър. Ричардсън и Пфайфър стават почти неразделни. По едно време обаче Ричардсън усеща, че се превръща в излишното трето колело и така започват споровете. Напрежението между двойката нараства и през есента на същата година тя иска развод. Бракът на двойката, който продължава шест години, Хемингуей романтизира в „Подвижен празник“.
Едно горещо лято
Точно като горещите лятни нощи, в които не искаме да си лягаме, Полин Пфайфър прелъстява Ърнест под носа на жена му. Много хора по това време я наричат „дявола в Диор“, както и „решителния териер“, който е настроен да грабне Хемингуей от неговата сърдечна първа съпруга. Дори самият Хемингуей в романа си „Подвижен празник“ хвърля вината върху нея твърдейки, че тя е „убила“ връзката му с Ричардсън, използвайки изкуството на съблазняването.
Независимо от това как историята я гледа, Пфайфър остава съпруга на Хемингуей цели 13 години. Благодарение на своето богатство тя закупува къща в Кий Уест, Флорида, а в края на 1920 г. ражда двамата си сина – Патрик и Грегъри.
Десетилетие по-късно Хемингуей успява да поеме своя дял от финансовите отговорности, тъй като се превръща в един от най-богатите писатели в света. Пфайфър не успява много да се порадва на неговото богатство, защото друга млада журналистка ѝ го отнема по същия начин, по който тя от първата му съпруга.
Пастелните цветове изобилстват в Ърнестовата есен
Ефирна и златиста, точно като есенните листа, Марта Герхорн се настанява в живота на Хемингуей. Какъв любвник, ще си помислите само. Марта първо става приятелка с втората му бивша жена Полин. Тя е военен кореспондент, блондинка, остроумна и аристократична, лесно стига до известния автор, обсъждайки политиката, войната и пътуванията си в чужбина.
Самата Полин я кани на гости за две седмици. Може да си представите, какво означава това. Хемингуей е вече е хипнотизиран от нея. И кoгато тя заминава за Ню Йорк, той тръгва след нея. Докато Пфайфър се задушава сама в голямото имение, Гелхорн и Хемингуей, отразявайки заедно испанската гражданска война, се влюбват. Това е началото на края на брака на Хемингуей и Пфайфър. Само 16 дни след официалната раздяла, Хемингуей се ожени за Гелхорн. При тях всичко продължава само шест години. Един от допринасящите фактори, които предизвикват напрежение между двойката, са дългите отсъствия на Гелхорн, докато пътува по света, за да отразява новините. Съвсем скоро Гелхорн се оказала в абсолютно същото положение като Пфайфър: в ролята на бивша съпруга, докато новата любовница на Хемингуей, журналистката Мери Уелс, е напът да стане г-жа Хемингуей.
Топлата зима на Хемингуей
Мери Уелс също е журналист по професия, но не е толкова амбициозна, колкото Гелхорн. Тя среща писателя в Лондон по време на командировка – така започва любовната им афера. По това време и двамата са женени за други хора. За Хемингуей това ще е четвъртият му път до олтара, докато за Уелс – третият.
През март 1946 г. двамата се венчават в Куба, като прекарват там 10 години от живота си. Хемингуей си намира нова любовница, за която този път не се жени, но това много наранява Мери. Въпреки това тя остава с него до края на живота му. В края на техния брак, който продължава 15 години, писателят се лекува от тежка депресия. Той се подлага на електрошокова терапия. Изобретена през 30-те години на миналия век, това е процедура, която се извършва чрез обща упойка, която предизвиква малък припадък, който трябва да промени химията на мозъка, лекувайки много състояния на психичното здраве. Въпреки че е полезен за мнозина, известно е, че има сериозни ефекти върху паметта, особено когато се прави много пъти.
Загубата на паметта му се оказва много тежка. Хемингуей започва да забравя собственото си име и се обръща към Мери, молейки я да го спре. И до ден днешен се спекулира, че тази терапия до голяма степен е допринесла за самоубийството му през 1961 г.
