В средата на 60-те (още няма „Джаз-фокус‘65“) има един музикант, сочен за еталон за балкански джаз и това е тромпетистът Душко (Душан) Гойкович. И до ден днешен реномето му на отличен солист, композитор и аранжор го съпътства навсякъде. Още двайсетинагодишен роденият през 1931 година в днешна Босна Гойкович вече е тромпетист в Биг-бенда на белградското радио. След няколко години се премества в Западна Германия, където сайдменства на звезди от ранга на Стен Гец и Чет Бейкър. Печели стипендия за композиция и аранжимент в Бъркли, като след следването си там до средата на 60-те работи с канадския бигбенд на Мейнард Фергюсън:
След разпада му се връща в Германия и не след дълго се появява “Swinging Macedonia”. Парчетата носят отпечатъка на балканските ритми, но без задължителния сватбарски брас, както някои могат да предположат. След успеха идва затвърждаването с албума му “Slavic Mood”, по който работи с други музиканти освен нови и свири композиции от “Swinging Macedonia“. След това свири и с Дизи, и с Майлз, като под влияние на последния записва заедно с оркестъра на севернонемското радио NDR “Sketches of Yugoslavia”. Албумът излиза на бял свят доста по-късно, когато Югославия отдавна е само спомен, но не и композициите на Гойкович. “Haze of Danube” и най-вече финалното парче носят и цветовете и ароматите на Хоакин Родриго, използван от Майлз в “Sketches of Spain”. „Love and Deception” дори връща до предишния албум на Майлз, “Kind of Blue”. Неслучайно Гойкович е поканен от Зиги Лох да участва в записа на посветения на Майлз “Kind of cool“ на Волфганг Хафнер. Eто го и с друг любимец от АСТ, Дитер Илг:
В първото десетилетие на новия век Душко също се обновява, като идеята му е да обнови и един стар и обичан бразилски стил – самбата. С двата си албума, “Samba do Mar” (2003) и най-вече последващия го в 2006 “Samba Tzigane”, доказва, че евро-самбата не е само в съзнанието му. Класиките на Жобим се редуват с негови авторски композиции, които звучат органично вплетени в бразилските. Възможните трактовки за бигбенд (като тази на видеото по-долу) само обогатяват първоначалната му идея за камерна формация, в която откриваме имената на гостувалия ни китарист от унгарски произход Ференц Шнетбергер и вокалистката Селин Рудолф, които често звучат, както и парчетата от „циганската самба“, в стрийм „Дуенде“:
Отговорът на въпроса му “Quo Vadis, Samba” се носи от Южна Корея до Северна Македония. Стилът на Душко Гойкович е лесен за възприемане, но не значи, че е част от смуут-джаза. Без никога да се е старал да уподобява най-големите, с които е свирил, като Майлз, Чет и Дизи, той все пак не е оставал никога в сянката им, освен за ограничените привърженици на единия или другия, за които определение като меломан би било пресилено, да не кажем оксиморон.
Ференц Шнетбергер, с когото Гойкович свири боса, макар и доста по-млад, открива доста по-рано бразилската музика. Това става още в миналия век, благодарение на големия Егберто Жизмонти, комуто посвещава едноименната си боса с цитати на “Alvorada do Brazil”. В концертите си в Будапеща през 90-те, Шнетбергер свири както оригинални бразилски хитове, като „Утрото на карнавала“ на Луис Бонфа от филма „Черния Орфей“ на Марсел Камю („Златна палма“ и „Оскар“ за чуждестранен филм), така и собствени пиеси (“E bossa”, “Little bossa”). Във всички свои следващи албуми, предшестващи гостуването му тук, Ференц с лекота превръща босата в джипси-музика и обратното – нещо, което винаги е било присъщо и на едно от френските му съответствия, също един от „кръстниците“ на „Джаз+“, Бирели Лагрен (“Wave” във фестивала “Maisons-Laffitte” 2020). Сред големите имена, с които Шнетбергер работи напоследък, не можем да пропуснем Боби Макферин, Ришар Бона и Нилс-Петер Мьолвер. Но северната боса е друга опера, където действат други добри познайници като Улф Вакениус с Юн Сун На и Якоб Бро, и то с внука на Жобим.
