Люлката на демокрацията, родината на философията, сцена на театъра, извор на история, дом на богове. Освен всичко това Атина е един космополитен и модерен град. Той е истинска времева смесица, в която минало и настояще се вплитат, за да създадат този прекрасен град, кръстен на мъдрата богиня. Все още получавате историческата тръпка, стъпвайки по земите, по които и древните елини са стъпвали, все още се усеща едно невидимо божествено присъствие и колкото и модерен да става градът, то сякаш няма да се изгуби никога, защото е част не само от името му, но и от земите му.
Извор или маслина?
Още от древността Атина е било място, за което дори боговете са се борили. Кое ни подсказва за това? Известната легенда за това как градът е получил името си. Според сказанието е имало грандиозно състезание между бога на морето Посейдон и богинята на мъдростта, целомъдрието и войната – Атина, – състезание, описано от Херодот, Плутарх и много други. Според тях и двете божества се борили да станат покровители на града и да му дадат своето име. Затова всеки един от тях трябвало да предложи по един дар, а гражданите да отсъдят според него. Посейдон ударил със своя триножник скалите и от тях рукнал извор, който символизирал неговата морска мощ. Изворът обаче бил солен и не ставал за пиене. Атина пък създала и дарила известното маслиново дръвче – символ на мира, – което хората приели, обявявайки мъдрата Атина за патрон на града.
Вярва се, че по времето на гръцкия географ Павзаний (II век) мистично маслиново дръвче е пазено в Акропола и че именно то е създаденото от Атина. Според Херодот това дръвче било изгорено по време на Персийските войни, но въпреки това младо клонче разцъфнало от изгорялото стъбло. Атина все още бдяла над града, било посланието, което атиняни приели от това малко чудо.
Микенци срещу минойци
Обитавана още от неолита, до края на 5-о хилядолетие пр. Хр. Атина вече е била важен център на микенската цивилизация, а днешният Акропол – голяма микенска крепост, чието съществуване може да се познае в циклопския градеж, разпознаваем в някои от стените на хълма. Именно микенците се смятат за една от причините да западне считаната за първата европейска цивилизация – минойската, зародила се според легендата на Матала, известен плаж на остров Крит.
След като микенците, главните заподозрени в изчезването на минойците (от които всъщност взаимствали голяма част от своята култура), завземат нови територии, се превръщат в основна сила на Средиземноморието.
Демокрация и разцвет
Малко по малко се стига до момента, в който Атина ще премине към демокрация, благодарение на политическите реформи на древногръцкия политик Клистен, прокарани от Солон през 6 в. пр.Хр. Направените реформи поставили началото на Западната цивилизация.
Следват Гръко-Персийските войни, а след тях… десетилетията, наречени Атински златен век. Това е периодът на икономически и политически разцвет, периодът на Софокъл, Есхил, Еврипид, Херодот и още много други древногръцки имена, работели за културните си постижения в Атина.
Историята на Атина е дълга, толкова дълга, че е немислимо да бъде разказана в няколко реда, но Златният век на града е може би най-значимият му период, в който той наистина достига своя най-голям културен и икономически връх. И макар в края на Античността Атина да е погълната от спад по времето на Византийския и Османски период, тя съумява да изплува от него. Прави го точно както самата богиня излиза от главата на своя баща Зевс, след като той е погълнал бременната ѝ майка. И точно както богинята се възражда, така и градът се отърсва от забравата и след края на Гръцката война за независимост става столица на освободената от османска власт държава. И това, че Атина заема този пост, не е никак неочаквано. Нейната културна и историческа осанка не оставя гърците безпристрастни, за тях Атина олицетворява връзката между новата държава и величието на Древна Гърция.
Наследството на Атина
Културното наследство на Атина е точно толкова богато и неописуемо, колкото е и известно. Сигурни сме например, че дори и да не сте се интересували от града и неговата история, поне сте чували за Акропола, или „градът на хълма“ – светилището, което се намира на един от хълмовете, издигайки се над града. Там то напомня за миналата слава и добавя на градския пейзаж мистиката на своя силует, който може да бъде видян от почти всяка една точка. Само надигнете глава и ще го видите розовеещ под лъчите на яркото слънце или изпъкващ на лунната светлина. Акрополът е построен по време на микейската епоха и един от най-важните древни монументи, които са запечатали историята на Древна Гърция.
Атина е изградена на няколко хълма, поне 7 на брой. И ако не искате да навлизате в самия Акропол, може да се насладите на една от най-добрите гледки към историческия комплекс. Тази възможност ще ви предостави хълмът Филопапос. Оттам ще видите не само величието на Акропола, но и на целия град. Той буквало ще бъде в краката ви и именно заради тези вдъхновяващи гледки, той е наречен и „хълма на музите“.
Тази гледка не ви е достатъчна? Атина се е погрижила и за това. Имаме предвид буквално богинята. Носейки голяма скала към хълма на Акропола, гарван ѝ поднася лошата новина, че кутията на Ерихтоний е била отворена. В своя гняв тя захвърля огромната скала, която останала там и до ден днешен. Това е хълмът Ликавитос. Бидейки най-високата точка в града (277м.), хълмът поднася и най-зашеметяващата 360 градусова негова панорама, но и предизвикателство в изкачването през горещото лято.
Не е въздух, това което дишате в Атина, а история. Атина е необятна, както показват и гледките от нейните хълмове. Безбройните архитектурни и културни монументи са почти на всяка крачка, толкова много, че за всеки един е нужна отделна статия. Храмове, древни театри, църкви, гробници, светилища изскачат зад всеки ъгъл и започват да разказват. А вие слушате. С всяка крачка слушате за града на боговете.
