Когато ни напусне творец с отпечатък в много жанрове, естествено е да не се впускаме в напоителни биографии, свързани предимно с нещата, с които е познат и признат. В стрийм „Дуенде“, но и в „Пънк джаз“ Енио Мориконе звучи в над стотина композиции, всяка от които в множество версии и интерпретации. Отделно е герой в над десет наши плейлиста и материала. Той обичаше да записва в Първо студио с нарочния оркестър за филмова музика около фамилия Чучкови. Помня как веднъж Венци Благоев ми се обади под сурдинка, че за подобни записи е дошъл и самият Дидие Локууд и го е убедил да направи сешън в „Суинга“ – ако мога да мина да ги запиша. Е, тогава Пармачето бе доста напреднал с неговия материал и много време мина до истинския сешън, но тъй като някои от героите вече не са между нас, няма смисъл да продължаваме със спомените.
От стиловете, които радват слуха на любителите на еклектиката, няма такъв без участието на Мориконе. Не всички композиции са в спотифай и плейлистът ни ще се допълва и с клипове, показващи различните светлини от рампата/естрадата/сценичните и филмови превъплъщения на Енио Мориконе. Началото е с фламенко от албума му от 2004 “Una vita venduta”. Трийсетина години по-рано Мориконе е подхванал темата (да не забравяме, че голяма част от спагети-уестърните са снимани около Алмерия), свързвайки фламенко с болеро в саундтрака на „Растете и се множете“. Това е златното време за приятеля на Мориконе Серджо Леоне и за игряващата звезда на Клинт Ийстууд, а от музиката на Мориконе до куул-джаза няма дори и крачка отстояние. Затова не е странен нито отпечатъкът на Майлз (“Sketches of Spain”) върху търсенията на Мориконе в различни от кънтрито жанрове, нито отдадеността на Ийстууд на джаза като експресивен идиом (синът му Кайл също често свири Мориконе в джаз-албумите си).
„Синема Парадизо“ е любима тема и за Ал ди Меола, и за Пат Матини с Чарли Хейдън, и за Джордж (Иржи) Мраз в компилацията на друг любим кинаджия, Фернандо Труеба, който обожава парчето и го включва с други свои „питомци“ – Мичел Камило и Томатито – в поредицата им “Spain”. Мориконе го пренася и в съседна Португалия с любимката ни Дулсе Понтиш, с която се чувства еднакво добре и в собствената си музика, и в тази на фадото на Амалия Родригеш. Албумът им излиза в 2003 и се казва „Фокус„. А през Португалия музиката на Мориконе има като свой втори дом Бразилия, където артистите я пеят и на италиански (Чико Буарке, Лиса Оно), но за проекта на Мориконе и Буарке „За шепа самба“ вече стана дума в началото на поредицата ни „Самбата в Европа“.
Не можем да говорим за джаз-страната на Мориконе и да не отбележим албума на вокалистката Хелън Мерил “Italian Favourites”, който включва много негови пиеси. Или вариантите на китариста Бил Фризел по „Имало едно време на Запад“ от албума му „When You Wish Upon A Star“. Или трите албума на триото на пианиста Масимо Фарао с относително по-непознати произведения на Мориконе. Да не говорим за рядката версия на “Chi Mai” от Джон Зорн.
За успокоение на любителите на афрокубински ритми – Мориконе ги пресъздава успешно дори и като игрословица (макар и под псевдонима Дансавио) още преди 60 години (“Cicciona Cha Cha”). Но тъй като това са и годините на туиста, бързите им танцувални ритми се изпълняват от оркестъра му като намигване от рода на „а да знаете какво чака уморените двойки като стане време да отпуснат глава на рамото на партньора“.
Класическите музиканти с трансгресивен характер като Йо-Йо Ма също не са безразлични към чара на римлянина. Подходът му в албума с филмови теми с римската „Симфониета“ е по режисьори (Торнаторе, Леоне, Ди Палма). Същият оркестър откриваме и като избор на Мориконе за албума му с нови песни за не по-малко кросовър насочената новозеландска звезда Хейли Уестънра (гост-вокал на Майк Олдфийлд и Кралската филхармония). Финалът не може да е друг, освен органовата интродукция на спектакъла за 85-ата му годишнина – баладата за Сако и Ванцети (“Here’s To You”). Или ако предпочитате приятеля му Челентано, за когото той остава автор, чиято песен, която и да е тя, е „крайпътен камък в историята на музиката“.
