„През вратата на морето стигнахме до пристанището, което е много широко и е с невероятна дълбочина, а скалист остров го предпазва от вятъра…“
Това са думите на датския писател Ханс Кристиан Андерсен от времето на престоя му в Картахена, част от неговото пътешествие в Испания и Северна Африка. Красотата на морската шир и голямото естествено пристанище на града завладяват писателя дотолкова, че по-късно той ще сънува сън, който също ще опише в пътеписите си. Картахена е впечатлила не само един от най-известните европейски автори, тя буди възхита и днес със своята красота и древна история, която продължава да се разкрива пред очите ни.
Картахена е едно от най-важните пристанища на Испания и се намира в нейната югоизточна част, на 45 километра южно от Мурсия и на 95 километра югозападно от Аликанте. Стратегическото му място на брега на Средиземно море, настанен между 5 хълма, както и близостта му с богатите сребърни мини в планините, е изиграло важна роля в това да бъде един от най-важните испански градове в миналото.
А това минало е славно, но и бурно. Картахена е основан като Qart Hadasht („Нов град„) около 228 г. пр. Хр. от картагенския генерал Хасдрубал „Красивия“ и затова понякога градът е наричан „градът на Хасдрубал“. През 209 г. пр. Хр. обаче е завладян от римляните, които били впечатлени от богатствата на града и неговото стратегическо положение. Те го преименували на Carthago Nova („Новият Нов град„), което дори и да звучи подигравателно показване на превъзходство, по-скоро е било с цел да се разграничи от града-майка Картаген в Тунис. Картахена е бил отправна и важна точка в завладяването на Иберийския полуостров и от картагенците, и от римляните.
До средата на 13 век Картахена е в ръцете на маврите и е в поредния си разцвет. След това обаче е завладян от арагонския крал Алфонсо X, християнството се настанява удобно сред стените на града, но той самият преживява упадък, защото усилено започват да се използват западните испански пристанища. Картахена обаче не се предава и през 18 век се превръща в основното военноморско пристанище на Испания, каквото е и до днес. Подсилват се крепостните стени на града, построява се нов замък на мястото на стара арабска фортификация и Картахена заживява своя нов живот. Живот, чийто останки и следи могат да бъдат видени в отпечатъците на Седемгодишната война и Гражданската война в Испания.
Новата стара Картахена
Пристанището на Картахена, което толкова е впечатлило Андерсен, тръгвайки оттам с кораб към Малага, докосва със своята непокътната красота. И въпреки че то наистина е много голямо и дълбоко, и начална точка, в която круизните кораби оставят своите туристи, живописната панорама към лазурното Средиземно море в повечето случаи е на фона на малки лодки и яхти. Не е позволено на повече от два кораба да се настанят едновременно там.
Освен прекрасната гледка, пристанището предлага и някои важни монументи за разглеждане. Културата също се е настанила там, на брега. На пристанището са Военноморския и Националния музей за подводна археология. Неговата интересна архитектура привлича погледа отвън и безспорно те кара да разгледаш и отвътре. Построен от Гийермо Васкес Консуерга, музеят прилича на разполовен кораб. А вътре в него? Едно бавно и магично потапяне в дълбините не само на морето, но и на историята.
Няколко са безспорните фаворити сред градските монументи, които бележат основните отпечатъци в историята на Картахена. Един от емблематичните е, разбира се, Крепостта „Консепсион“, взела името си от хълма, на който е построена. Тя краси и герба на Картахена. Днес, след като в края на 18 век крепостта е загубила военната си сила и била почти разрушена, е превърната в парк с малък музей, но историята ѝ е дълга. През 12 век на мястото на стар храм там е бил построен мюсюлмански дворец, който с идването на Алфонсо X бил преобразен в нова фортификация, използвайки камъни от местни римски останки.
И щом заговорихме за римските руини, няма как да не обърнем погледа си към най-значимите монументи от този така важен за Картахена период. Римският театър безспорно е една от основните забележителности на града. Покрит под слоеве история и архитектура, той е бил забравен от времето и е открит едва през 1988 г. И то случайно.
Построен най-вероятно през 1 в. пр. Хр., театърът губи своето предназначение през 3 в., когато върху него е построен пазар, и то с неговите материали и декорации. Смята се, че някои от тези колони и декорации са изработени в Рим, а мраморът – докаран от планините в Гърция. Пазарът бил опустошен при пожар по време на нахлуването на вандалите през 425 г. Именно този пазар спасил важните артефакти и елементи на театъра. По-късно, през 13 век, на най-високата кавея била построена старата катедрала на града, която била почти изцяло разрушена по време на Испанската гражданска война и Втората световна война. И ето че под останките на катедралата през 1988 г. са открити и тези на Римския театър. След толкова много перипетии, нищо чудно, че театърът бил забравен.
За разлика от Римския театър, който е част от повърхността на Картахена отскоро, Амфитеатърът винаги е бил там, още от неговото построяване през 1 в. пр. Хр. Това е един от най-старите амфитеатри в Испания и за да бъде построен е трябвало да се разруши почти цял квартал по време на пуните и римляните.
Картахена – едно от най-важните пристанища на Испания, чиито брегове са залети не само от лазурното Средиземно море, но и от толкова много история. Потопете се в града, така както го е направил и Ханс Кристиан Андерсен, чийто сън за града, описан в дневниците му, говори за магията, завладяла писателя при неговото посещение.
„…Градът на Хасдрубал, в който сънувах, че се разхождам по дълбините на морето сред странни и пищни растения като неговите палми…, които се увиваха в мен. Виждах скъпоценни перли, но никоя нямаше блясъка, който видях в испанските очи.“
