Столицата на Нидерландия е и най-известният ѝ град, град с много имена. За едни това е градът на каналите, или „Венецията на Севера“; за други е градът на бъдещето, а за трети – град на греха. И може би всяко едно прозвище за него е вярно, защото той има много лица. Но това, което най-цялостно го определя е неговата свобода. Свободата, която всеки разбира различно. Заповядайте в многоликия Амстердам.
Освен младите хора и тези, които са привлечени към града заради своите по-освободени виждания, столицата на Нидерландия е притегателен център и за много, които се интересуват от изкуство и история. Защо ли? Защото артистичното му и архитектурно наследство е богато, а историята му – интересна.
От рибарското селище до Нидерландския златен век
Тъй като най-старото споменаване на Амстердам е в документ от 27 октомври 1275 г., прието е, че той се е развил като рибарско селище около бент, построен на река Амстел около 1270 година. Оттам идва и неговото име, произлизащо от по-старото Амстелердам (Amstellerdam), означаващо буквално „бент на Амстел“.
Историците обаче твърдят, че дори преди това покрай делтата на река Амстел е имало селище, познато като Amestelledamme, чието значение е било „хора, установили се на дигата около реката“.
Дори има легенда, включваща двама моряци и… повръщащо куче. Подхвърляни от страшна буря в съществуващото тогава Южно море (Зюидерзе, Zuiderzee), те били изхвърлени на брега, където кучето скочило от лодката и повърнало. Къде? На мястото, където по-късно се създал градът… Легендата може да ви се струва странна и не от най-приемливите, но на някои от по-старите емблеми на града се забелязва… лодка с двама моряци и куче.
От легенда или не, Амстердам процъфтява покрай язовирната стена, от която през 20 век са намерени останки там, където днес се намира историческият площад „Дам“. Началният тласък на търговията е даден от участието в Ханзейската лига, но истински разцвет Амстердам получава по време на така наречения „Златен век“ за Нидерландия. А за да дойде този златен век, преди това трябва да се случи „Осемдесетгодишната война“, която косвено става причина за търговския и културен просперитет на Амстердам.
Когато испанците завземат Антверпен, много от неговите богати търговци се заселват в независимите северни земи и най-вече в Амстердам. Този град става спасение и за много религиозни имигранти като евреите сефаради от Португалия и Испания, както и хугенотите от Франция. Ето че религиозната либералност (или търговски усет и далновидност) на малкото пристанище изведнъж го превръща в силен търговски център, град на културно разнообразие, толерантност и свобода. Вече е ясно откъде идва този дух, запазен и до днес.
Именно атмосферата на толерантност и постигането на пълна независимост на северните нидерландски провинции задвижва развитието на града. Към него започват да се стичат учени и философи, някои от които точно там издават първо най-известните си трудове и произведения. Така например именно по време на своя двадесетгодишен престой в Нидерландия (голяма част в Амстердам) френският философ Рене Декарт пише своите основни трудове. Много книги, които биха били отхвърлени в други страни, са били печатани в Нидерландия и така много бързо „ниските земи“ са се превърнали в място, където свободата на словото е приветствана, а Амстердам е център на тази „освободена“ земя.
Амстердам днес
Днешният Амстердам има толкова много лица и толкова много с какво да ви очарова: от 165-те канала, виещи се в лабиринт из града, до различните изживявания, които предлага известният му нощен живот. Красотата и чарът на Амстердам се леят по улиците му, точно както водните му канали. Цветните му къщи с големи прозорци и фронтони, напомнящи къщата на Хензел и Гретел, са буквално залепени една до друга, не оставяйки никакво пространство между обитателите. Това може би за пореден път говори за откритостта и толерантността на хората от Амстердам. Или, разбира се, за пестенето на място на ограничената по площ земя.
Някои от къщите на града изглеждат забавно със своя наклонен вид. Те понякога предизвикват смях, защото изглеждат сякаш нарочно конструирани така, но всъщност проблемът е по-дълбок. И преносно, и буквално. Тъй като по-голямата част от града е под морско равнище (затова и Нидерландия се нарича „ниската земя“), при строенето си къщите в Амстердам са поддържани от дървени стълбове, забити 11 м. надолу в меката торфена земя. Чак тогава те стигат по-твърд слой от пясък. Ако бяха построени без дървените подпори, къщите в града просто щяха да потъват. Нещо, което с времето започва да се случва обаче неравномерно, придавайки леко наклонения вид на някои от сградите.
Разбира се свободата на този град може да бъде свързана с всичко и за всеки тя е различна. За някои е изобилието на кофи шопс или посещение на провокативния квартал с червените фенери; за други е да обикалят свободно с характерните за жителите на Амстердам колела, а за трети е да го разгледат, полюшвани по поречието на гъстата мрежа от канали, изкопани през 17 век и част от световното историческото наследство на ЮНЕСКО от 2010 г. насам.
За четвърти е да се впуснат в света на изкуството, обикаляйки неговите музеи, а за пети – да попиват историята от неговата стара част. Най-важното място в историческия център на Амстердам безспорно е Площадът „Дам“ (Dam Square), откъдето се предполага, че се е развил градът. Там могат да се открият атрактивни забележителности като Кралският дворец или восъчният музей Мадам Тюсо.
Извън всички клишета, които вървят ръка за ръка с името на Амстердам, той просто е един от най-красивите и важни градове в Европа. Либералната му практика, която понякога му печели негативна репутация, въобще не е неговата характерна черта. Това, което го отличава е толерантността в лицето на неговата приветстваща същност и куражът да сложи на предна линия толкова много табута. История, изкуство и свобода обрисуват един град на контрасти. Така че… Каквото стане в Амстердам, си остава в Амстердам.
