Ако попитате хората кое е било най-лошото събитие в човешката история, мнозина биха посочили Холокоста. Ако ги попитате кой е най-лошият и брутален човек по време на Холокоста, същите тези хора биха посочили Йозеф Менгеле, „Ангелът на смъртта“, който е провеждал зловещи и ужасяващи експерименти върху хора, голяма част от тях деца.
Повечето личности, които извършват жестокости, обикновенно са били жертва на такива. При Менгеле историята е друга.
Всъщност той е популярно и остроумно богато дете, чийто баща управлява успешен бизнес в Германия във време, когато националната икономика е на дъното. Всички в училище сякаш го харесват, получава отлични оценки – дава вид на човек, който е готов да покори света. Менгеле получава първата си докторска степен по антропология от Мюнхенския университет през 1935 г. След докторантурата той работи във Франкфурт при д-р Отмар Фрайхер фон Вершер, който е напълно индоктриниран нацистки евгенист. Националсоциализмът смята, че индивидите са продукт на тяхната наследственост, а фон Вершер е един от учените, подчинени на нацистите, чиято работа изглежда узаконява това твърдение. Работата на Фон Вершер е посветена на наследствените влияния върху вродените дефекти, като цепнатото небце. Менгеле е сред ентусиазираните асистенти на фон Вершер.Той напуска лабораторията през 1938 г. с втори докторат по медицина. За тема на дисертацията си Менгеле избира расовите влияния върху формирането на долната челюст.
Йозеф Менгеле в Аушвиц
След като получава „Железен кръст” за храбростта си в битките по време на Втората световна война, през май 1943 г. Менгеле е изпратен в скандалния концлагер Аушвиц в Полша. Именно там той си печели прозвището „Ангел на смъртта“, заради студеното си безстрастно поведение в избирането на жертви за бруталните му експерименти. Първоначално неговата работа е свързана с ромите в лагера. Нацистите ги смятат за нисша раса като евреите. В крайна сметка неговите задължения се увеличават и му е разрешено да експериментира с всички затворници в лагера, които не са маркирани за газовите камери.
Процесът на „подбор“ в Аушвиц включва наблюдение на новопристигащите в лагера. Онези, които биват счетени за негодни да изпълняват тежък труд, са изпращани в газовите камери. Всички останали стават затворници и биват третирани като роби. Докато повечето лекари в лагера смятат този процес за потискащ, Менгеле е известен с това, че винаги присъства, дори когато не е негова смяна, като му е доставяло голяма наслада да решава кой ще живее и кой ще умре. Един от най-жестоките случаи, които историята помни от тези подбори, е на жена, която захапва нацистки офицер при раздялата с детето си. Това толкова ядосва Менгеле, че той убива жената и детето, след което нарежда всички в реда да бъдат изпратени в газовите камери.
Опитите с близнаци
По това време Менгеле започва да проявява голям интерес към близнаците. Смята се, че през годината и половина в Аушвиц той експериментира върху 3000 близнаци, само 200 от които оцелеляват. Оцелелите споделят, че Менгеле винаги е имал мило и грижовно отношение към децата. Добрият Чичо със сладкишите. Свидетелка на име Вера Александър си спомня как Менгеле зашива близнаци от ромски произход един към друг в опит да ги превърне в сиамски близнаци. Ръцете на децата се инфектират и те умират от гангрена, след като страдат в продължение на дни. Друго нещо, което привлича дръзкия доктор, е хетерохромия ирид, състояние, при което хората имат очи с два различни цвята. Той провежда многобройни тестове, при които се опитва да промени цвета на очите на хората, като инжектира химикали в очните ябълки на живи индивиди. Ако експериментът не се получи, очните ябълки на жертвите се разкъсват и той ги изпраща в Берлин за по-нататъшно тестване.
През 1944 г. желанието и ентусиазмът на Менгеле му спечелват ръководна позиция в лагера. В това си качество той отговаря за мерките за общественото здраве в лагера като допълнение към личните му изследвания в Биркенау. Следват редица импулсивни решения, които той взима за десетките хиляди затворници. Например, когато има разпространение на тиф сред женските отделения, той разрешава проблема по характерния за него начин: дава заповед 600 жени в един от блоковете да се изгорят и казармите им да се фумизират, след което премества следващата група жени и фумизира техните отделения. Това се повтаря всеки път, когато някой се разболее в блоковете. През цялото това време изследванията на Менгеле продължават без почивка и милост. В безсмисленото усилие да докаже нацистките теории за раса, той продължава да зашива близнаци, измъква очи с ириси с различен цвят и не приема затворниците като хора. През януари 1945 г. лагерът Аушвиц е премахнат. Гладуващите затворници ги придвижват с насилие към Дрезден (който по-късно е бомбардиран безмилостно от съюзниците). Д-р Йозеф Менгеле събира своите научни бележки и образци, и се отправя на запад, за да избегне последствията.
Бягството в Бразилия
Използвайки най-различни псевдоними, а понякога и собственото си име, Менгеле успява да избегне властите в продължение на десетилетия. Помага му това, че правителствата на Бразилия, Аржентина и Парагвай са силно съпричастни към избягалите нацисти, които търсят убежище там. Дори в изгнание той не успява да се сдържи. През 50-те години открива нелицензирана медицинска практика в Буенос Айрес, където се специализира в извършване на незаконни аборти. Когато една от пациентките му умира, бразилските власти го арестуват, но според свидетел негов приятел се появява в съда с плик, пълен с пари за съдията, който впоследствие решава да прекрати делото.
Усилията на израелските служби по залавянето му биват отклонени, първо от шанса да бъде заловен подполковник Адолф Айхман, след това от настъпващата заплаха от война с Египет, която отвлича вниманието на Мосад от бегълците нацисти. Един ден през 1979 г. 68-годишният д-р Йозеф Менгеле излиза да плува в Атлантическия океан. Там получава инфаркт докато плува и умира. След смъртта му приятели и семейство постепенно признават, че през цялото време са знаели къде се е криел и че са го приютявали от време на време, когато е бил беглец.
