Ако някои са родени със сребърна лъжичка в устата, Ана Карла Маса е родена с камертон до ухото. Със сигурност – с пиано по бащина и китара по майчина линия. Само на осем участва в записи на баща си – чилийският пианист Карлос Маса. Първите ѝ опити като джаз-вокалист са в концерта му на фестивала в Поркерол заедно със семейството им (майка ѝ в случая е на баса) и челиста Венсан Сегал, известен ни от „Бумчело“ и дуото с Балаке Сисоко. Ана Карла се ражда в Хавана – любовта на живота на Карлос и партньорка в следващите му прояви Мирса Сиера също учи заедно с него в консерваторията. Ана Карла е от 2012 г. в Париж като освен в Консерваторията, следва и в Сорбоната. Преди това е избрала виолончелото още в Куба – „беше много лесно с такъв инструмент да свирим заедно вкъщи“ – споделя Ана Карла по повод избора си на инструмент. В Хавана, където започва обучението си, Ана Карла учи при сестрата на Чучо Валдес, Мириам, а в Париж има късмета да я забележи Венсан Сегал.
За него тя е възможното бъдеще на джаз-виолончелото. Ана Карла е само на 17, когато му партнира, първо в компанията на баща си, а после – в дует. Според нея класическото образование в Куба е било достатъчно добро заедно с потапянето в средата на традиционните кубински жанрове. Сигурно е права, защото същия подход наблюдаваме и при други млади кубински джазмени с признание в Европа – от цигуларката и певица Илян Канисарес до пианиста Харолд Лопес-Нуса. Възможностите на инструмента се владеят с лекота от Ана Карла – от пицикатите до лъка – заслушайте се във версията ѝ на „Хабанерата“ от „Кармен“:
Ана Карла израства като композитор в последните години. Предпочита да свири на живо – в дуа, тра, по-рядко в по-големи формации. В началото е изкушена от по-богати аранжименти и електронни звучности в съпровод. Повечето от пиесите ѝ в предстоящия (юни 2020) първи студиен албум са свирени на концерт и разликата е осезаема. Това е и тактиката на много добри джазмени – дори и да имат албум, който свирят концертно, след турнето му се прави нов запис или се събират най-добрите изпълнения на живо. Затова и лекотата, която откриваме при двайсетинагодишната Ана Карла е колкото естествена, толкова и придобита след години сценичен труд.
Един от откривателите на таланти във фестивала си „Европа джаз Льо Ман“, колегата ми и приятел Арман Менян казва по нейн адрес – „колкото и да не сме сигурни какво ще е бъдещето на джаза, с музикант като Ана Карла Маса поне можем да сме спокойни за него“. Слушайки еволюцията ѝ от ЕР-то “Душа” до сегашния дебютен „Цветето“, откриваме и благотворното влияние в посока изчистеност и минимализъм, присъщи на някои от творците, с които Ана Карла работи междувременно – от Ришар Галиано до Луи Склавис. Въздушността на възприятията на вокала ѝ е в контраст с арпежите на челото.
Заглавното парче е може би най-яркият пример как една обикновена хористка, каквато е била като дете Ана Карла във вокалната формация на майка ѝ, може да израсне до завладяваща джаз-уърлд прима. И да запази детската свежест, с която да си играе на фона на игрите с лъка. Няма как да не ѝ повярваш, че иска да танцува под майския дъжд…
