Знаете ли какво ще видите, когато разгърнете един британски паспорт? На вътрешната част на корицата му е илюстрирана една приказка. Приказка под формата на селце. Това селце се казва Байбъри и е едно от най-красивите и застинали във времето места във Великобритания. Към неговата над 600-годишна история ни връщат не само историческите факти, а и неговите емблематични каменни вили, гордо изобразени в британските паспорти.
И след като красивите обновени документи за самоличност на британците им показват красотата на това забравено във времето градче, всички изведнъж се спускат към областта Котсуолд, където се намира то. Байбъри е вече сензация, а автентичните му каменни къщи – известни. Но ето как е започнало всичко, преди паспортите да съществуват в съвременния си вариант.
„Страшния съд“ и Байбъри
И така, историята на малкото градче започва с неговото споменаване за първи път, а това се случва в една книга – „Книгата на Страшния съд“. Името ѝ насочва към библейската концепция за Последния съд, в който Господ ще възнагради праведните с вечен живот, а грешниците ще накаже, но в същността си тя не е толкова „армагедонски“ заплашителна. На ниво данъци обаче може и да е била. Книгата всъщност е едно забележително проучване, комплект от две произведения, в които по заповед на краля на Англия – Уилям Завоевателя, са описани земите на кралството и кой колко от тези земи притежава. Съответно – кой какви данъци дължи. Подробността на този документ бил истински съд за англичаните, затова по-късно той бил наречен „Книга на Страшния съд“. Това проучване е завършено през 1086 г. и именно тогава и там, на този пергамент от обработена овча кожа, името на Байбъри се споменава за първи път.
Байбъри и овцете
През Средновековието икономиката на Англия разцъфтявала предимно от производството на вълна. Този продукт се превърнал в основен за търговията на кралството, като нейното значение било увековечавано в картини, исторически документи и откупи… Като легендата за известния откуп на Ричард I Лъвското сърце, който бил изплатен на императорa на Свещената Римска империя – Хайнрих VI, във вълна. Всъщност исканите 150 хиляди марки били събрани чрез извънредни за Англия данъци, което почти довело до нейното разоряване, а монасите, тогава произвеждащи вълна, били принудени да дадат годишната дажба от продукта. Именно това довело по-скоро до схващането, че откупът е платен с пухкавата продукция на Великобритания.
Байбъри и тъкачите от „Арлингтън Роу“
И тъй като производството на вълна билo основният отрасъл в целия окръг Котсуолд (а и в цяла Англия), през 1380 г. в Байбъри били построени специални каменни вили със стръмни покриви. Къщите били издигнати от местен камък и били превърнати в складове за вълнената продукция. През 17 век те били преобразувани в цял ред къщи за тъкачи, известен като алеята Арлингтън Роу (Arlington Row).
Произведените там вълнени платове се носели директно в близката мелница Арлингтън (Arlington Mill), където се извършвал процесът „тепавица“ – последният етап от текстилното производство. (Днес мелницата е частен имот с възможност за настаняване).
След това тъкачите оставяли мокрите платове да съхнат на дървени поставки на място, наречено „Rack Isle“ (от „rack“ – поставка и „isle“ остров). Това малко островче всъщност било поляна, подобна на мочурище, защото често се наводнявала от река Колн, която минава точно пред главната улица с алеята Арлингтън.
Днес „Rack Isle“ е местност, поддържана от Националния тръст (National trust), която е естественият дом на разнообразен и нестандартен растителен и животински свят.
Байбъри и пъстървата
Кристалните води на река Колн извират от варовиковите скали на хълма Котсуолд и са изключително богати на пъстърва. Именно тези чисти води, които се изискват за развъждането ѝ, помагат на Фермата за пъстърва в Байбъри да снабдява местните реки и потоци с рибата. Само една част от производството ѝ е за износ (цяла Англия и Европа), защото презапасяването на водите с пъстърва е от първостепенно значение и е изключително важна практика за поддържането на популацията. Построена през 1902 г., тази ферма е една от най-старите във Великобритания и безспорно една от най-важните и атрактивните.
Английският старовременен чар лъха от всяка една медена на цвят каменна вила в Байбъри и от всяка една негова уличка. Типичното за Котсуолд градче е толкова чаровно, че няма как да не сме благодарни за пръв път на администрацията в лицето на британските паспорти, че е показала на света този малък средновековен рай. Неслучайно английският дизайнер и художник Уилям Морис описва Байбъри като „най-красивото село в Англия“.
