Времето поставя на изпитание всичко и всеки, дори градовете. Тези, които са успели да преминат въпросните изпитания, остават със своите исторически белези, но и с още нещо: с приказка за своето културно значение, разказана в архитектурата, улиците и хората им. Един от тези градове, преминал през ситото на времето, е столицата на Сирия – Дамаск. Тя е най-старата все още населявана столица в света, чиято приказка се е изградила върху слоевете на своята хилядолетна история.
Дамаск през неговата история
В историята на града влиянията на Изтока и Запада определено са си взаимодействали, за да го снабдят с толкова богато минало. Това минало според метода на радиовъглеродно датиране, използвано върху останки в селището Тал Рамда (близо до Дамаск), започва някъде през седмото хилядолетие пр.Хр. Въпреки че земята там е била обитавана от толкова отдавна, голямо селище в стените на града не е имало преди 2000 г. пр.Хр. Първите конкретни исторически сведения за града обаче датират от 15 век, когато фараон Тутмос III е разширил териториалните владения на Египет и в листата е бил и Дамаск, споменат като Димаску. Това е описано на глинена плоча, част от древноегипетския Амарнски архив, написан предимно на акадски език – първата позната „лингва франка“.
През първото хилядолетие пр.Хр. Дамаск е столица на арамейците – народ, който в Библията се свързва с евреите. След тях градът е завладян от асирийците, а през 333 г. пр.Хр. завоевателно пристига и Александър Велики. По-късно градът става част от Римската империя. Старият град, разположен на южния бряг на Барада – реката, която преминава през града и там се разделя на няколко ръкава, е ограден със стени и между тях той пази този детайлен археологически архив на всички цивилизации, преминали през него и оставили своята следа.
Името на Дамаск се споменава 15 пъти в Стария завет, като за пръв път – в Битие 14:15. Там селището излиза на преден план като важен град, още преди други големи центрове като Рим и Атина да бъдат отбелязани като такива в Библията.
„И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск“
Битие 14:15
Св. Павел (тогава още върл гонител на християните с еврейското име Савел) е по пътя си към Дамаск в търсене на последователи на Исус Христос, които да арестува и върне в Йерусалим. Тогава той получава видение от възкръсналия Исус, който му казва:
„Савле, Савле, що ме гониш?… Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“
Деян. 9:4 – 5
Описаното в новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“ християнско покръстване на апостол Павел и последвалите му мисии, насочват към прекарано време в Дамаск. Там например, след като Исус го ослепява за три дни по време на видението, той бил изцелен и покръстен от христовия ученик Ананий. Неговият подземен храм е все още запазен.
Старият град има запазени седем порти, една от които е Bab Kisan, кръстена на известен роб по времето на Омаядите. Стената обаче е от римския период на града и е била посветена на бога Сатурн. Точно оттам, в тъмнината на нощта, спуснат от прозорец в кошница, се измъква апостол Павел, бягайки от римляните към Йерусалим. И успява. Днес на това място е посветената на апостола църква „Свети Павел“.
В Стария град всички улици са тесни и криви, с къщи, които обикновено нямат гледащи към улицата прозорци, и чийто външен вид е неприветлив, мрачен и семпъл (за разлика от богато украсения им интериор).
Улицата, която се отличава от другите в Стария град е „улицата, която се нарича Права“, спомената в „Деяния на апостолите“ (9:11). Това е улицата, на която е живял Свети Ананний и на нея е трябвало да потърси апостол Павел, за да го излекува и покръсти. „Правата улица“ пресича Стария град от изток на запад и е най-дългата от построените от гръцкия архитект Хиподамус по време на хеленистичния период на Дамаск. Била е „декуманус максимус“, или главният път в града по време на Римската империя.
Византийската империя е властвала над Дамаск, докато не заявили загубата на най-престижния си град в Близкия изток. Ето че арабският свят идва на власт и от 661 г. до 762 г. Дамаск се превръща в столицата на могъщия Омаядски халифат, простиращ се от Индия до Пиринеите. Една от основните и най-красиви сгради от този период е емблематичната Джамия на Омаядите. Това е една от най-големите и най-стари джамии в света и най-голямата за Сирия. Нейната културна и археологическа ценност е огромна. В нея се пази главата на Йоан Кръстител, който е смятан за пророк не само от християни, но и от мюсюлмани. Джамията лежи на основите на древен храм, превърнат в църква, посветена на св. Йоан Кръстител. Архитектът умело е вплел и колоните от бившия храм и елементите от християнската базилика, създавайки удивителна архитектурна постройка. Интересното е, че дълго време след построяването на джамията през 715 г., в нея са се молили и мюсюлмани и християни, но в различни крила.
Историята на Дамаск продължава да се пише и в Османската епоха и от още различни народи във времето, защото нейната историческа приказка не се измерва с години или векове, а с империите, които е видяла да се издигат, а след това сгромолясват. И всичко пред нейните очи. Гледала е техните гробници, но тя самата не е погребана, а остава жива само, за да бъде превърната в руини от жестокостта на войната в модерния свят. Въпреки всичко, тя остава до ден днешен най-старата столица в света.
