„Декамерон“ на Бокачо е написан по времето на Черната смърт – епидемията, която преминава през Европа в годините между 1346 и 1353. Именно за да избягат от епидемията, героите на Бокачо се уединяват във вила извън Флоренция, убивайки времето в разказване на истории. 100-те новели на Декамерон и до днес представляват интерес за литературни историци, изследователи на Ренесанса, както и за литературни теоретици. Историите от Декамерон преливат една в друга, понякога на принципа на китайските кутии, почти както историите в „Хиляда и една нощ“, а в остроумните, забавни разкази може да се прочете критика на нравите на тогавашното общество. Днес проектът Декамерон 2020 прави за литературата това, което виртуалните разходки правят за изкуството – оживява я и дава достъп до нея във времена, когато библиотеките са затворени. За визията и концепцията на проекта, за това как и къде Новият Декамерон е достъпен за всички, които искат да го прочетат, разговаряме с Александър Шпатов от Сдружение за градски читални.
Сашо, Декамерон2020 се роди много бързо. Разкажи повече за хората, които го направиха възможен – автори и сътрудници.
Роди се по неволя – наложи се да затворим читАлнЯта в Градската градина, която нашето сдружение поддържа и трябваше да дадем някаква алтернатива на нашите читатели. Точно около началото на извънредното положение реших да използвам повода и да си препрочета Декамерон и така ми хрумна идеята. Благодаря на всички автори, които се включиха с истинска отзивчивост. Много ми се искаше да представим и много повече от тези 30 автори, но в кратките срокове, които имахме – това беше максимумът.
Защо е нужен Нов Декамерон в момента и как той се различава от класическия бокачов?
Не бих го нарекъл така. Извън асоциацията с разказването на истории по време на пандемия – между класическия Декамерон и нашия сайт няма нищо общо, откровено казано. Едното е сборник с много ясно изразена тематика (при това каква:), другото е подборка с едни от най-популярните съвременни разкази или в най-добрия случай – опит за начало на антология. И ако трябва да съм честен, лично за мен – съвременните български разкази са ми много по-смислени и интересни от новелите, които флорентинските младежи и девойки си разказват, за да минава по-забавно времето под карантина.
Как се появи идеята за визията на новия Декамерон? Къде е уловката и критиката в тази визия?
Нашият графичен дизайнер Филип Бояджиев ни предложи да дегизираме разказите като дефицитни стоки. Никой иначе не би се запасил с такива провизии. Естествено, много ревностни читатели се почувстваха обидени, но предполагам, че е нормално. Аз лично много се забавлявам с продуктите, които Филип продължава да измисля. Може да ги разгледате тук.
Как работи достъпът до текстовете на сайта на Декамерон2020?
Напълно свободно. Има отделни странички за всеки автор, на които може се прочетат разказите, които той/тя ни е предоставил. Отделно има и един файл за четене (който някои погрешно наричат сборник), в който всеки автор е представен с по един негов, възможно най-представителен, разказ.
Как според теб ще се промени четенето в условията, в които се намираме?
Най-после има време за четене. Горчива констатация, всъщност. Мисля, че много хора намериха убежище в любими книги, които сега решиха да препрочетат. Разбира се, ако въобще имат навика да четат. Онези, които са го изгубили или, които никога не са си го изградили, надали сега изведнъж са се променили.
А ще се промени ли писането?
Ще се промени издаването на книги. Надявам се, временно.
Възможно ли е Декамерон2020 да се превърне в поредица, дори когато библиотеките отворят вратите си?
Трудна работа. Нека първо видим кога отново ще можем да отворим читАлнЯта:) Дано да е скоро.
