Bang, Bang…
Санремо, Италия. В ранните часове на 27 януари, 1967 г. певицата Далида се втурва в хотела, в който е отседнала с тогавашния си приятел Луиджи Тенко. Bang, Bang… Влиза в стаята… Търси го с поглед…
„ – Луиджи? Аморе?“
Йоланда Кристина Джилиоти се ражда в предградията на Кайро в семейството на италиански емигранти. Животът на Йоланда започва трудно и е белязан до неговия край. Още десетмесечно бебе тя трябва да се пребори с очна инфекция, която с последвалите в живота ѝ операции я оставя с късогледство и постоянни болки от светлината.
Въпреки че баща ѝ е първи цигулар в операта на Кайро, италианският му произход се оказва пагубен, щом избухва Втората световна война. Той е отведен в затвор в пустинята край Кайро и след 4-годишния му престой се завръща в дома им. Коренно различен. Толкова различен, че Йоланда желае смъртта му в моментите, в които им посяга. А те са много. Неосъзнатото желание на момичето се сбъдва и баща ѝ умира една година по-късно, когато тя е на 12, и това оставя в нея нуждата цял живот да търси мъжка закрила.
Огромните си очила, заради които понася постоянни обиди от съучениците си, са захвърлени през прозореца, когато е на 13 г., казвайки, че предпочита да вижда света размазан, отколкото да понася това. Записва се в театрална постановка и актьорският ѝ талант веднага е оценен. Не остава незабелязана и екзотичната ѝ красота, която я превръща в очарователна млада жена. През 1954 г. тя става „Мис Египет“, което наред с таланта ѝ, ѝ спечелва участия в египетски продукции. Но за да бъде проследена дългата, бурна и емоционално опустошителна траектория на живота на Йоланда, трябва да се спрем на един повратен момент в него. Една от тези продукции, в която има второстепенна роля, става сякаш решаваща за съществуването ѝ, защото тогава тя сменя името си. Това слага началото на новия ѝ живот и тя заминава за Париж в амбициозно преследване на актьорска кариера и с гръмкото име Далила.
Дали човек, променяйки рожденото си име, променя и нещо повече? Своята съдба? И колко важно е самото име…? В нейния случай то сякаш става втората ѝ личност. Личност, която пречи на първата да изживее рожденото си право на щастие.
Далила не се справя много добре в Париж. Едва свързва двата края, пеейки по кабарета. Не успява да се наложи в безмилостната филмова индустрия и живее в малък апартамент, където първият ѝ съсед е непознатият тогава красив младеж Ален Делон. Първият подарък на новото ѝ име. С него тя ще има кратък романс, последван от дълго приятелство и огромен музикален дуетен хит, някъде много напред в бъдещето.
Името Далила и мечтата за актьорска кариера заедно започват постепенно да избледняват. Тя решава, че ще търси реализация в музиката и наистина това се оказва пътят към успеха ѝ. Взима уроци по музика и пее в известен парижки клуб, където бързо е забелязана. Заедно с новото решение за музикална кариера идва и още едно ново име. Името Далила, колкото и красиво да е, носи на плещите си негативната натовареност на библейска невярна жена. Изкусителна, но измамна. Жена, за която любовта не е най-важна. Не само в професионален план това име е неподходящо, то е далеч и от интимната същност на певицата, за която истинската любов е висш идеал, въплътил за нея определението за щастие.
Всеки човек се стреми към щастието. И колкото и различно да е то за всеки, се свежда до някои основни човешки завоевания: успех и любов. През живота си певицата постига нечуван успех, но не той е щастието ѝ. Тя цял живот търси, открива, загубва и търси наново любовта. За нея тя е била най-висшата и заслужаваща страданието цел. Това, което е мислела, че ще я направи щастлива, в крайна сметка може би я е убило.
Далила вече е Далида. Годината е 1956-а и тя ще участва в музикално състезание за млади таланти в зала „Олимпия“. Малко преди това, в бар в Париж продуцентът Еди Барклай и радио директорът Люсиен Морис се опитват да решат какво да правят тази вечер. Да отидат на кино или на музикално състезание в „Олимпия“? Съдбата им ще реши игра на зарове. Или по-скоро ще реши съдбата на Далида, защото по напътствие на зарчето двамата отиват в „Олимпия“ и чуват младата певица. А тя е красива и чаровна, гласът ѝ – кадифен и обаятелен. Конкурсът, както и сърцата на двамата мъже са спечелени. Барклай става неин продуцент, а Морис – съпруг.
Музикалният успех и чисто женското щастие на Далида обаче не вървят ръка за ръка. Макар славата ѝ да излиза извън пределите на Франция и Европа, тя постоянно мечтае да слезе от сцената и да бъде съпругата, майката, жената Йоланда. Нещо, което Морис, мислейки предимно за кариерата ѝ, оставя на заден план. Бракът им приключва след 5 години, но двамата остават близки приятели.
„- Луиджи? Аморе?“
През 1967 г. Далида отваря вратата на хотелската си стая в Санремо и открива новата си голяма любов Луиджи Тенко да лежи на земята с куршум в лявото слепоочие. До него има предсмъртна бележка. Същата сутрин тайно са се сгодили и семейният живот, за който толкова мечтае тя, е бил съвсем близо.
Певицата не издържа на болката и самотата и месец по-късно прави неуспешен опит за самоубийство, който я оставя в кома за пет дни. До нея в болницата неотлъчно е бившият ѝ съпруг Люсиен Морис. След няколко месеца певицата успява да се завърне в живота, който продължава да я обсипва с професионални успехи и емоционални удари. Музикалното ѝ завръщане я поставя на пиедестал, но любовното я срива със земята. Тя забременява при авантюра с млад студент, но прави аборт, който в последствие я оставя с невъзможността да има деца. Мечтата ѝ за семейство бавно избледнява пред иначе замъглените ѝ очи, а те все по-трудно и мъчително понасят ярките светлини на прожекторите.
70-те пристигат и даряват Далида с вестта за самоубийството и на Люсиен, човекът, който я прави звезда и който винаги е бил до нея. Душата ѝ малко по малко започва да се разболява безвъзвратно и това личи най-силно в песента „Je Suis Malade“ („Болна съм“). Макар и кавър, тя се превръща в емблематична за нейната кариера, преливайки в песента цялата болка, която изпитва.
70-те обаче подаряват на певицата и нова любов и надежда – едно спасение в лицето на ексцентричния Ришар Шамфре. Далида от своя страна дарява Франция с песента „Paroles, Paroles“ в дует със стария си приятел Ален Делон, а по-късно – и с първия френски диско хит „J’attendrai“.
Славата расте, годините минават, Далида става първият изпълнител с диамантена плоча, но заедно с това и все по-самотна, меланхолична и апатична. Депресията, отдавна пуснала своите корени, се настанява трайно в съзнанието ѝ. Сякаш вече не е и никаква изненада, че поредното десетилетие ще я срещне и с поредната загуба. След раздялата им в началото на 80-те Ришар Шамфре също се самоубива…
Очите на Далида все повече не могат да понасят ярката светлина на прожекторите, а всяка една смърт на неин любим човек засилва желанието ѝ да ги последва. На 3 май 1987 г. Далида се качва в спалнята си, изпива голяма доза приспивателни с чаша уиски и затваря изморените си от светлината очи. Завинаги. Тя цял живот иска да бъде Йоланда, жената извън музикалната сцена, но до края си остава звездата Далида. До нея е открита бележка.
„Животът ми стана непоносим. Простете ми.“
