Името му е Скот Юрек. По професия е кенезитерапевт, но e по-известен като ултрамаратонец и то един от най-добрите. Четиридесет и шест годишният американец е с ясни лешникови очи и кафяви къдрици, очертаващи лицето му. Единственото нещо, което е по-бързо от него самия и изминава повече километри, е славата му. Бегачи от цял свят го обожават. Той е единственият ултрамаратонец, който някога печели „Западните щати” седем години подред, от 1999 до 2005 г. (поставя рекорд през 2004 г. – 15 часа, 36 минути, 27 секунди). Освен че го почитат за постиженията му, всички го обичат, защото е единственият шампион, оставащ на финала на всеки ултрамаратон, в който се състезава, за да поздрави всеки финиширал и да му благодари за бягането. Той е единственият американец, печелил гръцкия Спартатлон (състезание на 153 мили от Спарта до Атина; печели през 2006, 2007 и 2008 г.). Също така е единственият човек, който в една и съща година (2005 г.) печели и „Западните щати”, и фееричния 135-километров „Badwater Ultramarathon”, който започва в Долината на смъртта. Чисто състезателно животно – както го описва Кристофър Макдугал в „Родени да бягат”. Това, което много хора не знаят за него, е трудното му детство, всички борби, които води и факта, че тичането го спасява.
От малък се научих да бъда силен
Отраснал в Минесота, Скот е на пръв поглед съвсем нормално дете. Като най-голямото от три деца поема част от домашните задължения – рине сняг, коси тревата, сече дърва, за да се отопляват. А когато Скот, сестра му Анджела (три години по-малка) и брат му Грег (пет години по-малък) имат нужда от пари, правят домашна лимонада и я продават. Родителите им нямат големи възможности. За Коледа Скот събира борови иглички, за да прави венци. Малкият Скот все още не знае, колко труден ще се окаже животът им. Осъзнава го в един светъл летен ден, докато играе бейзбол. Когато се хвърля, за да поеме топката, той вижда семейната кола да спира. Майка му с мъка се измъква от нея, спъва се, а баща му я хваща и ѝ помага да се придвижи. Това е първият път, когато разбира, че тя има проблеми с ходенето. Точно в този момент той научава, какво означава борба. Домашното почистване и грижата за майка му са добавени към ежедневните задачи на Скот, а когато той става студент в колежа, тя е преместена в старчески дом.
Ученикът надминава учителя
Скот никога не се оплаква, още от малък е научен да прави неща, които не иска да върши. Този подход обаче му помага, когато се захваща с лека атлетика. Той се съсредоточава и започва да работи усилено. В началото разбира се има провали, поради което е принуден да търпи присмеха и обидите на „популярните“ момчета. Но после започва да печели. А най-бързият бегач в района Дъсти Олсън, шумен, очевидно безгрижен младеж, когото послушният Юрек особено уважава, го кани да тичат заедно. Дъсти е първият човек, който кани Скот на ултрамартон. До този момент Юрек е „приличен бегач“, член на отбора по лека атлетика в Дулутския колеж „Сейнт Сколастика“, където се записва през 1992 г. Но никога не е печелил голяма надпревара. Никога не е бил близо до подвига на своя герой. Което прави случилото се след това толкова неочаквано. По средата на състезанието Олсън стъпва в калта и Юрек го задминава. Докато Олсън си чисти обувката, Скот намира своето темпо. Той побеждава своя герой с пет минути, като завършва втори. Дълго след това Дъсти не успява да победи скромния Скот.
Бягането като начин на живот
Юрек и Лия се женят през 1995 г. По това време той работи по магистърската степен по физиотерапия, работи усилено, тренира до късно и когато физиотерапията става популярна в Блек Хилс в Южна Дакота през 1998 г., младата двойка се премества там. Скоро след пристигането на Юрек единствените физиотерепавти в града напускат и той остава сам с цялата работа. Работи в отделението по педиатрия в местната болница и ходи на домашни посещения. Всичко се оказва по-трудно и по-самотно отколкото си е представял. И това се отразява на семейния му живот, защото той пренася цялото си недоволство от работата у дома. Тук бяганаето идва на помощ. Започва да участва в ултрамаратони, но едвам събира пари, за да пътува до състезания в различни щати. По-късно, след като започва да става известен, много хора спекулират, че чрез спорта всъщност бяга от проблемите си. Истината е, че по този начин се е справя с тях. Бягането и ултрамаратоните го научават как да преодолява житейските ситуации. Той получава увереност и надежда, че ако пробяга маратон 50 или 100 мили, значи има сила да се справи с всичко. Перспективата обаче ще дойде по-късно. През есента на 1998 г. той е преуморен, стресиран и объркан. Въпреки дългите бягания, се чувства изгубен. Това ли е наградата за упорития труд?
Юрек вярва, че за него има по-големи неща от това да е преуморен терапевт в град, наречен Деадууд. Тогава той се захваща с работа в ски магазин. Решава, че следващото лято ще спечели „Западните щати”. Вече е поставил рекорд на състезанието „Минесота Вояджър Трейл Ултра” и е завършил на второ място в калифорнийския ултрамаратон за 100 мили, но никога не е печелил състезание от ранга на „Западните щати”. Затова той прекарва зимата на 1999 г., събуждайки се рано, за да кара ски. Преминава на веган диета. Не заради състезанието или с кауза да спасява света (тя ще се появи по-късно), а с едно наум – болестта на майка му и отношението на баща му към нея; става свидетел на всякакви страдания в болници по време на стажовете си, и подозира, че може би много от тях са свързани с храната. И така спечелва събитието в 17:34, водейки от началото до финала. Продължава да печели шест години след това.
Точно преди първата му победа двойката се премества в Сиатъл, където Юрек се занимава с физиотерапия и помага на приятел да създаде магазин за обувки за бягане. Тренира здраво и яде добре, като на всяко състезание винаги е придружаван от стария си приятел Дъсти Олсън, който става неизменна част от екипа му. С всяка победа на „Западните щати” славата му расте. Спортната фирма „Брукс” го наема да консултира спортисти и да им помогне да проектират обувките си. „Green Foods“ го ангажира като консултант и посланик на здравословния начин на хранене.
На състезания пътува със съпругата си Лия, а когато не се състезава, карат ски и планинските си велосипеди до местните пазари, където се запасяват със зеленчуци, за да готвят заедно. И сякаш никога не са имали трудности. Тогава той си поставя две цели. Първата е да бяга. Втората – да популяризира здравословното хранене чрез състезанията, които печели. Така той би могъл да помогне на другите да живеят по-здравословно. И за щаствие успява. Намира пътя си.
Кралят на болката
По време на състезанието „Badwater” през 2005 г. след 70 мили в долината на смъртта, Юрек започва да се тресе и повръща, след което се срива на крайпътната улица. В продължение на 10 минути той не помръдва, но успява да събере сили, става и печели състезанието. На следващата година Юрек се завръща на „Badwater”, за да защити титлата си. Този път е по-лошо. След 21 часа бягане Юрек пристига на миля 122, изпреварвайки Акос Коня с 15 минути. Юрек спира изтощен. От финала го дели едно 13-километрово изкачване. Не вярва, че може да задържи преднината. Трябва да приеме болката, да визуализира пътя и да продължи със същото темпо. Той знае това, но не може да го направи. Юрек наскоро е претърпял загуба на „Черните хълмове” в Южна Дакота, но чрез упорит труд, съсредоточаване и вяра, той успява да поведе в това състезание и не може да си позволи да се откаже накрая. Затова той продължава да тича, и отново става първи в най-тежкия ултрамаратон „Бедуотър”. Следващите две години са пълни с победи. Той се среща с племето Тараумара и от тях получава ценни съвети. Става приятел с тях (това описва в книгата си „Яж и Тичай“). Спечелва състезанието Хардрок 100. И поставя нов рекорд на Спартатлона. В Сиатъл той се превръща в рок звезда в градската общност, става разпонаваем. Започва да дава съвети на хората как да водят по-здравословен начин на живот. Следващата година обаче се оказва не толкова благоприятна за него. Жена му Лия го напуска и отива при един от най-добрите му приятели. Това е голям удар за Скот. Какво може да направи в тази ситуация? Това, което владее най-добре – да бяга. Подлага тялото си на свръхчовешка болка. Започва да тренира двойно повече, за да вземе участие в „Ultra-Trail du Mont-Blanc“ – 103 мили около базата на Монблан през Швейцария, Италия и Франция. Пристига в Европа един месец преди състезанието, но фокусът от усилената работа се изменя. Той получава контузия на дясното си коляно от претрениране. Е, това не го спира и започва да тренира отново почти веднага след травмата. Месец по-късно се записва на третия си Спарталон и печели, като завършва състезанието в 22:20. Въпреки победата, все още се чувства объркан и наранен от случилото се с брака му. Бягането вече не е забавно. Любовта към тичането остава, но започва да му писва от исканията, имейлите, обажданията и молбите да участва в различни състезания и събития. Тичането е начин да се абстрахира от проблемите и да се доближи до себе си. Дали обаче не му е нужна почивка от бягането?
През 2009 г. легендата на ултрамаратоните се среща с шаман в Сиатъл. След като изслушва цялата му история, тя му казва, че той е лидер, водач и пример за хората. Никога не трябва да се отказва от бягането. Точно от този тласък има нужда Скот. Лека-полека той се завръща на трасето и продължава да поставя рекорди. Точно там – на един ултрамаратон, среща настоящата си съпруга Джени, от която има две деца. А ако се чудите, какво прави Скот Юрек в последните години, то отговорът е, че определено не си почива. През 2015 г. той поставя нов рекорд като пробягва Пътеката на Апалачите за 46 дни, 8 часа и 7 минути, но това е история, която ще разкажем друг път.
