Ако в миналото сте били част от бродещ търговски керван, със сигурност сте щели да минете през мистериозен тесен каньон. Едно пресъхнало речно корито, извило и проправило своя вековен път през чудновата пясъчна планина. Отвесни скали се гмуркат към вас сякаш от небето. Керванът върви повече от километър през тесния проход, за да ви изведе пред входа на „Градът на керваните“, „Розовият град“, или още „Изгубеният град“, който продължава да се преоткрива.
Това е, разбира се, ако бяхте част от керван. В миналото. Сега Петра процъфтява единствено с туристи. Заслужено внимание, което трябва да се отдаде на нещо, което е съумяло да се запази хилядолетия – първото основано селище на това място в Йордания датира още от 312 г. пр.Хр., което го превръща в един от най-старите метрополиси в света.
Коя е Петра?
Ах…, Петра. Тя е красива. Нейната осанка е като оазис в суровата пустиня Уади Араба. Невероятните сгради, изсечени в червеникавите скали, сякаш срамежливо се изчервяват още повече под слънчевите лъчи и приемат този розов оттенък, който придава на Петра почти романтична красота. Скалите, толкова високи и строги, се смекчават от собствените си топли преливащи нюанси.
Петра е уникална. Архитектурата ѝ е толкова отличителна и исторически значима, че е напълно разбираемо защо през 1985 г. градът е поставен под закрилата на ЮНЕСКО, превръщайки го в световно богатство. И не само това. Петра е част от Новите седем чудеса на света, защото, когато погледнете към нея, тя наистина ви се явява като същинско чудо в сърцето на пустошта. Този наполовина построен, наполовина издълбан в скалите град е същински исторически пъзел от гледна точка на архитектурата му. Въпреки че съществува вярване, че е построен от мистично номадско племе – набатеите, влиянието на различните народи, преминали оттам, е неоспоримо. Египет, Гърция и Рим са сред основните архитектурни присъствия, донякъде превърнали Петра в историческа загадка.
Сградите в Петра са истински архитектурни бижута. Храмът Al-Khazneh („Съкровищницата“), чиято фасада е силно повлияна от елинската култура, е може би най-забележителният монумент там.
Разбира се, целият пейзаж в Петра предлага изживяване, което връща назад във времето. „Улицата на Фасадите“, „Царските гробници“, „Театърът“ – издълбан директно в камъка и скритият високо във възвишенията „Манастир“ са само част от мистериите на града.
Петра е мистериозна. Археолози от Yarmouk University в Йордания казват, че са открити само 15 процента от града, а останалите 85 лежат под земята, пазейки все още нейните тайнства. Липсата на писмена история от набатеите създава мистерия около целия град, която може би ще се разкрие напълно и с останалите 85 процента, скрити под земята.
Петра е интересна. Няма да ви е скучно с нея. Тя не е като другите. Изглежда мълчалива, но проговори ли – ще ви заплени, ще я слушате и ще се изгубите във времето, точно както тя се е изгубила. Душата ѝ е стара, връща ни чак до 4 век и ни омайва с историите си. Може би ги е разказвала на преминаващите кервани. Разказвала е как е била столица на царство – Набатейското царство.
Набатеите са мистериозното арабско пустинно племе, което се настанило по земите. Според Библията преди това там са живели потомците на Исав – едомците. Те установили своето царство и нарекли столицата си Села („Selah“ – „скала“) – земя на много библейски предсказания. Потомците на Исав обаче били победени от Юдейския цар Амасия и по-късно номадите набатеи превзели тези земи и започнали своя живот в естествената крепост. Тогава сякаш и Петра започнала своя живот. Тъй като била на стратегическо място – свързвала Южна Азия с Гърция и Северна Африка, – тя се превърнала в един от най-важните търговски центрове, същински оазис на керваните.
Римляните завладяват Петра през 106 г., превръщат я в част от Римската империя и я наричат провинция Арабия. За съжаление упадъкът на империята води със себе си упадък и за разцъфналия търговски център в средата на пустинята. Петра започва бавно да губи блясъка си и малко по малко да потъва под сухите пустинни ветрове, които я покриват в забрава.
Петра е изгубена и после намерена. Човекът, който след кръстоносците преоткрива Петра за Западния свят, е швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт. Той бил толкова завладян от Изтока, че не просто преподавал арабски и изучавал всички източни книги, а дори приел арабско име, което да улесни пътуванията му до тези далечни земи. Той открива Петра случайно. За нея му подсказва група бедуини, които среща по време на пътуването си от Сирия към Египет, преоблечен като арабин. Те разказват за скрит в скалите античен град. Йохан трябвало да зърне това мистериозно място и измислил историята, че е дал обет да даде жертвоприношение на пророка Аарон, чиято гробница се намирала на върха на „Долината на Моисей“. Поискал да го съпроводят до там и по този начин щял да има възможността да разгледа мястото, където се предполагало, че е този изгубен град. Бедуините се съгласяват, керванът потегля и на 22 август 1812 г. пътешествениците достигат до масивен, изсечен в скалите тесен проход, проходът Сик – входът към изгубената Петра.
След 30-минутно преминаване през тесния проход, пред погледа на дегизирания пътешественик се открил червеникавият град, скрит в скалите и готов да бъде преоткрит от него.
Записките, които води в дневника си, описват с точност много от сегашните открити сгради, но става ясно, че не е успял да разгледа целия град. Възможността да се надигне подозрение у бедуините, че е западняк, търсещ съкровищата на Близкия изток, била голяма и опасна. Затова се наложило да прекрати своето изследване. Но, разбира се, не преди да извърши своето измислено жертвоприношение на гробницата на Аарон.
Беше ли ви интересно с Петра? Вярваме, че е така. Тя не е като другите. Мълчалива е, но има много за какво да говори. И кой знае, някога сигурно ще ни разкаже всичките си тайни, когато наяве излязат и другите 85 процента от живота ѝ. А дотогава ще чака да бъде преоткрита. Отново.
