Ема Гейтуд става известна като първата жена, която сама изминава цели 2050 мили от пътеката на Апалачите през 1955 г. Впечатляващото в тази история е, че тя го направи на 67 години, майка на 11 деца и баба на 23-ма внуци. Нейната история не е лека. Почти целия си живот тя посвещава на децата си като повече от 30 години търпи физическо насилие от мъжа си, който вижда у нея отдушник на собствените си проблеми. Можете да си представите колко смела е била Ема за времето си, за да се разведе и да отгледа сама децата си. И точно тогава, между работата, домакинските задължения и отглеждането на децата, тя попада на national geographic, където за първи път прочита за пътеката на Апалачите. Някъде дълбоко в сърцето ѝ се заформя едно желание, мечта да мине през тази пътека. И успява. Днес тя е единствената жена, която е изминала пътеката три пъти.
Да намериш себе си
Баба Гейтуд е пример за човек, който минава през ада, но успява да стъпи на краката си. Тя може да ни вдъхнови да преследваме мечтите си независимо възрастта. Понякога обаче да намериш себе си, отнема повече време. Ема е родена във ферма в Охайо, едно от 15 деца, дъщеря на инвалид, ветеран от Гражданската война. Тя води тежък живот в бащината ферма и на 19 години трябва да се ожени за Пърси Гейтуд. Тяхната любовна идилия продължава съвсем кратко. Ежедневният живот показва истинското лице на Пърси – той се оказва насилник и недостатъчно уверен мъж. За да се докаже пред себе си, той започва да пребива Ема дори пред децата им. И така повече от 30 години тя търпи този брутален и невеж мъж до себе си, без да се оплаче.
До една нощ, в която той ѝ разбива зъбите и счупва едното ѝ ребро. Пребива я почти до смърт. Когато заместникът на шерифа пристига в къщата, той арестува Ема, а не Пърси. Тя прекарва една нощ в затвора, докато кметът на малкия град в Западна Вирджиния не се намесва. Няма как да не види синините по лицето и тялото ѝ, гледката трябва да е била страшна. Тогава тя решава да се разведе. И успява. Нечувано през онези дни, като получава и правото да отгледа последните си три деца сама.
Нечуваното приключение
Някъде през 50-те години на миналия век Баба Гейтуд попада на списанието national geographic, където вижда статията за пътеката на Апалачите. Тя вярва, че щом мъжете могат да изминат пътя, значи и тя може. Четири години по-късно една сутрин тя просто решава да преживее това приключение заради себе си. На практика тя няма опит в туризма на дълги разстояния и взима много малко принадлежности. За разлика от много хора днес, които не могат да изберат какво да сложат в раницата си за дълги походи, Ема използва отдавна изгубения талант, наречен „здрав разум“. Тя започва този поход без раница, без спален чувал, без палатка, без компас, без карта, без GPS, без мобилен телефон, без филтър за вода, без туристически ботуши, без аптечка и без трекинг щеки. Екипировката ѝ се състои от голям дънков чувал, в който да слага всичко, душ завеса, която да я поддържа суха, гуменки, за да влезе в тях, няколко ленти за помощ и йод, фенерче, нож и топло палто. За да гарантира, че единадесетте ѝ деца и двадесет и три внуци няма да се тревожат за нея, тя не им казва къде или какво ще предприеме. Оставя само една бележка, на която пише: „Отивам на разходка.“
Започвайки на 67-годишна възраст, Ема в крайна сметка изминава над 14 000 мили, за да се включи и три пъти да извърви пионерската пътека за Орегон от Мисури до Орегон. Това не е просто разказ за един труден живот, това е разказ за надеждата и мечтите. Ако някой беше казал на 19-годишната Ема, че някой ден ще стане първата жена, преминала един от най-трудните маршрути в света три пъти, сигурно би му се изсмяла. Нейната история е пример, че никога не е късно да постигнем мечтите си и да започнем нов начин на живот.
