Ахмед Садауи /иракски писател/ описва военния конфликт в Ирак, създавайки гротескна сага за безсмислието на войната и ценността на човешкия живот. Той гениално смесва абсурдния ужас със сатира в книгата си „Франкенщайн от Багдад“, чиято история безпроблемно се движи между сюрреалистичното и реалното.
Годината е 2005, а войната в Ирак става все по-жестока. Багдад е окопиран от военните превозни средства на американската армия, които обикновено патрулират в кварталите на града, мачкайки мъртвите тела на улицата като ”боклук“. Автомобилните бомби оставят след себе си миризмата на горяща пластмаса, примесена с печена човешка плът. Закуската на хората е прекъсната от „досадния рев на американските вертолети, летящи над главите им“. Въпреки че много хора са избягали от вайната, тези, които са останали, са изолирани. Ракетите унищожават телефонните станции и спорадично прекъсват комуникацията с външния свят. Справедливостта, която американската окупация твърди, че е постигнала, прилича повече на дистопийска пустош.
Хади ал-Атаг живее сред пустотата на Багдад и е аналог на на д-р Виктор(Франкенщайн на Мери Шели). Той не е лекар, а клюкар и търговец на антики – „с изпъкнали очи, който си пийва алкохол и чиито скъсани дрехи биват изпъстрени с цигарени изгаряния“. Неговият живот е простичък. Той разказва историите си в кварталното кафене, пие узо, спи с проститутки или блуждае из града, търсейки трохички и дрънкулки, които да продаде, за да запази разпадащия се от разруха дом.
Как Хади става д-р Франкенщайн?
Той спасява фрагменти от взривени тела, изоставени на улицата. Събира останките от атентати с автомобили и други случаи на насилие, като събира скъпоценни антики с надеждата да върне някакво достойнство на починалия. Това, което в началото изглежда като нищо повече от полуизпечен арт проект, той успява да образува в пълно човешко тяло, което, както може би се досещате, оживява. Веднъж родено, това създание преследва целта си, а именно да възтържествува справедливостта, която отдавна отсъства в Багдад. Методът му – убиване на виновните.
Съществото успява да премахне презрян стар генерал, отговорен за изпращането на много млади войници да загинат през Ирано-иракската война през 80-те години, както и член на Ал Кайда. Разбира се, няма как този герой да остане в сянка. Местен журналист го представя в история, озаглавена „Градски легенди от улиците на Ирак”, допълнена с корица на Робърт Де Ниро като чудовището Франкенщайн. Неговата популярност се разпространява мигновено. В град Садър говорят за него като за уахаби, в Адамия – за шиитски екстремист. Иракското правителство го определя като агент на чужди сили, докато говорителят на Държавния департамент на САЩ заявява, че е гениален човек, чиято цел е „да подкопае американския проект в Ирак“, комично пише Саадауи. Той се превръща в празната плоча, върху която хората могат да проектират своите страхове и предразсъдъци.
В цялата книга творението на Хади се обозначава като „Престъпник X“, „Този, който няма име“. По-късно багдадският Франкенщайн разбира, че ако не отмъсти за смъртта на бившите собственици на частите от тялото му, те изгниват и падат, често при комични обстоятелства. Представените предизвикателства са сложни, защото той иска да прикачи части само от невинни хора, за да запази чистотата и яснотата на мисията – да върне справедливостта.
Авторът поставя въпроса за отговорността към отделните смъртни случаи, а чрез тях по-широки политически въпроси за вината, сектантството и спасението в съвременния Багдад, където „престъпниците и жертвите са оплетени по начин, който е по-сложен от всякога. „Ако има някаква притча, заложена в несигурността на неговата мисия, всеки, който едностранно се опита да наложи справедливост, независимо дали е човек, чудовище или северноамериканска суперсила, в крайна сметка ще се провали. Тъй като това емоционално и чувствително чудовище – първият автентичен иракчанин, обикаля град, в който реалността е станала по-странна от измислицата, неговите опити за саморазправа предлагат на читателите представа за Ирак, която не може да бъде извлечена от традиционните доклади за войната. Тъмното зашиване на истински и неотложни политически затруднения в комедийното и непочтително писане на Саадауи представя онова, което смятаме за качествена дистопическа измислица; той предлага както бягство от реалността на днешен Ирак, така и нов начин за размисъл върху нея.
„Франкенщайн от Багдад” е ангажиращ и мрачно забавен роман. Той е особено уместен не само след иракската война, но и в сегашната ни епоха на фалшиви новини и културни войни. Подобно на оригиналното чудовище на Мери Шели, той е едновременно жертва и злодей. Борбата за примиряване на двете и разбирането на техните пресечни точки е задача, която е по-важна от всякога.
