Вкъщи сте. Няма как. Играете на Монополи. Попадате в квадратче от „кафявия“ квартал, на което пише Гитхорн (Giethoorn). За момент спирате играта и се чудите къде ли е това място, защото изглежда… приказно. Продължавате играта. Но пак спирате. Искате да знаете повече за него. Е, ние ще ви разкажем за Гитхорн.
Знаем, че Нидерландия е страната на колелетата, но там има едно градче, което освен на ходенето пеш и на колоезденето, залага на също толкова екологичен, малко по-романтичен и много завладяващ начин за придвижване. В него няма построени автомобилни пътища. Асфалтът е мираж. Можете да се придвижите в Гитхорн по най-интересния и ефикасен начин – като се качите на лодка.
Приказна история от торф
Преди много, много години, или иначе казано през XIII век, религиозните преследвания са били нещо ужасно, но обичайно. Именно тогава представители на мистериозна секта (най-вероятно флагеланти), търсейки убежище, се заселват в днешен Гитхорн. Получават това „мочурище“ от нейния владетел, защото никой не се интересувал от тази неплодородна и предимно блатиста земя. Новите ѝ заселници обаче, изненадващо за всички, успели да открият начин да живеят от и в нея.
Фермерството нямало как да бъде тяхната прехрана заради земята, която не била подходяща за тази дейност. Колкото неплодородна обаче, тя била учудващо богата на една природна суровина. Докато я обработвали, новите заселници открили, че това място е прекрасен източник на торфен мъх. Заблатената местност предоставила на „фермерите“ основен материал, с който да се топлят и да изолират покривите на къщите си. Това, което успява да изкара изолираната местност от блатото на забравата, са всъщност… нейните блата. Торфът се превръща и в основна суровина, с която да търгуват. Изсушен той се използвал като гориво и средство за отопление. Било наложително да се намери добър начин за неговия износ навън.
„Фермерите“ бързо разбрали, какво трябва да направят. За да бъде най-лесно транспортиран торфът, местните създали водните канали, които днес текат в градчето като негови артерии. По този начин Гитхорн и неговите жители се отдали на водния транспорт.
Козите и „Гитхорн“
И докато новите заселници копаели земята в опити да я превърнат в обработваема, освен торфа те открили още нещо – забележителни археологически останки. Това, което земята им разкрила, били огромни количества кози рога. Точно така, кози рога. Предполага се, че са принадлежали на множеството удавени кози по време на Наводнението на всички светци (All Saint’s Flood) през 1170 г., което заляло земите на Нидерландия. Това археологическо откритие накарало местните да започнат да наричат селището “Geytenhoren” (идващо от „кози“ и „рога“). По-късно придобива по-лесно произнасящото се звучене на „Giethoorn“, или Гитхорн.
Къща от приказките
Нещата, които отличават домовете на жителите на Гитхорн, са много. По-голямата част от тях са разположени на малки торфени островчета по поречията на водните канали.
Нямат огради, а дървени мостчета, чрез които да стигнеш до съседа си. Нямат паркирана кола отпред, а леко клатушкаща се лодка. А може и две. Основното, което ги отличава обаче, е традицията, в чийто дух са построени. Сламените покриви и гористо зелените или червени прозорци са отличителна черта на така вълшебните домове в Гитхорн. Някои от фермерските тухлени къщички са на около 200 години, а красивите им цветни градини ги правят още по-приказни. И ако сламените покриви в миналото са били достъпният вариант за строеж при наличието на толкова много тръстика в блатната местност, днес поддържането им е по-скоро доста скъпо. Ако някога решите да се заселите в тази приказка, бъдете готови за цените на чаровните вили.
Кану, каяк или „шепнеща лодка“
Най-вълшебният, а и най-ефективен начин да се разгледа Гитхорн е да се гмурнете в спокойствието на водите. Вариантите за това са толкова разнообразни, че може да се опитва по един всеки ден. „Шепнещата лодка“ е електрическата тиха алтернатива на моторната, за да се запази приказното спокойствие, което е обзело това градче и да се чуват само птиците. И ако си мислите, че това е прекалено идилично – не е. Понякога наистина това е единственият звук. И въпреки че за много хора водният начин на придвижване би изглеждал необикновен и авантюристичен, то за жителите на Гитхорн това е толкова нормално, че дори пощальонът разнася пратките си с лодка.
Дървените мостчета, които се извиват над водните канали, са над 180, защото това е единственият начин да се премине от единия на другия бряг. Много възможно е докато плавате под тях, отгоре да минава някой съсед, който отива на гости отсреща. И всички мостчета са дървени. Защо ли? Защото за толкова влажна местност, това е материалът, който ще се хлъзга най-малко.
А като говорим за хлъзгане… Зимата превръща каналите на Гитхорн в една красива и дълга над 6 км ледена пързалка. Тогава вече съседите могат да се посещават и така.
Козите рога са дали името на градчето, торфът го е измъкнал от блатистата му забрава, а водните му канали са го превърнали във вълшебно градче, сравнявано с Венеция и дори понякога наричано „Венецията на Нидерландия“. Но кое е събитието показало магичната красота на Гитхорн? След излизането на филма „Fanfare“ на режисьора Берт Хаанстра през 1958 г. той става най-гледаната нидерландска филмова лента. А какво показва филмът? Романтичната приказност и непроменена автентичност на Гитхорн.
Това е повратната точка, в която градчето се превръща в магнит за туристите, търсещи неподправения чар и спокойствието на природата. Гитхорн e посещаван от над 200 хиляди китайски туристи всяка година (може би сега това ви звучи страшно, но тогава е било обикновена статистика). Това всъщност е причината градчето да присъства в играта на „Монополи“. През 2015 г. при онлайн гласуване Гитхорн побеждава над 180 други желаещи градове в надпреварата за заветното квадратче в настолната игра. Сега знаете историята на Гитхорн. Можете да продължите да играете.
