Само ако стените на Дубровник можеха да говорят… Каква ли история щяхте да чуете? Е, те не могат, но ние – да. Затова четете внимателно, защото ще се разходим по каменните стени на един от най-красивите градове в Европа, за да ви разкажем част от неговата история.
Кой е създал Дубровник?
Тук теориите са две, но едната е по-наситена с факти, с по-интересна история и приета като вярна. Другата включва гърците като основоположници – теория, която с времето започва да набира сила, но нека се върнем на по-вероятната.
Още в Античността се споменава за древногръцкия град Епидавър (сега град Цавтат), който се намира на около 20 километра на юг от днешен Дубровник – мястото, което ще се превърне в новото убежище на хората от Епидавър. Древният град попада под римска власт през 228 г. пр.н.е. и се превръща в първата римска колония в областта Далмация. Ето че обаче столетия по-късно, през VII век, идва нова сила, която опустошава града и го завзема – това са славяните и аварите. И така, жителите на разрушения римски град се принуждават да потърсят убежище на близък малък остров – една малка каменна земя – остров Лаус („камък“ на гръцки). Приютените там бежанци създали безопасно ново селище през 614 г., което чрез ротацизъм на звученето придобива звученето Рагуза.
Рагуза била отделена от континенталната земя чрез ивица блатни плитчини, а на брега, в подножието на горист хълм, се установили неотказващите се славяни и кръстили селището си Дъбрава, или дъбова гора (можете да предположите, че гористият хълм бил от красиви дъбови дървета). Сливането между двата града става, когато през XII век водният канал помежду им бил запълнен. Именно този канал по-късно се превърнал днешната главна улица в историческия град на Дубровник – Страдун.
Стените на Дубровник
Те биват строени и докато историята на самия град се строи. А тази история ни отвежда още през VII век, от когато датират основите на днешните известни каменни стени. Това говори за готовността на селището още тогава да посрещне враговете си подобаващо. Във вида, в който ги виждате сега, стените се извисяват гордо над тюркоазеното Адриатическо море от XIII век.
Тяхната сложна система от укрепления, бастиони и кули обезопасява града цели 1940 метра, извивайки се без прекъсване, а най-високата им част достига 25 метра. До тази най-висока точка – Minčeta Tower – ви водят каменни стълби. Влизайки в каменната кръгла кула, ставате свидетел на може би най-красивата гледка в Дубровник.
Времето подлага историческия град, част от наследството на ЮНЕСКО, на много перипетии, но стените остават изправени да се оглеждат в кристалната морска вода. Земетресения, вражески нападения… нищо не може напълно да заличи гордостта на Дубровник и може би това ги прави част от един телевизионен феномен.
Естествен декор
Фенове или не, обикаляйки стените на града, ще попаднете на множество места, на които се е снимал един от най-известните сериали на HBO – „Игра на тронове“.
Разбираме защо историческата очарователност и средновековния запазен дух са завзели естествения декор на сериала. Наистина, едва ли е имало по-подходящо място от това райско историческо кътче. А ако наистина все пак сте фенове, има специални тематични екскурзии, които ще ви разведат на точните места, служили като снимачна площадка. Вярно е, че именно сериалът докарва още по-голяма слава за града, но тя носи със себе си не само позитиви на Дубровник.
Да изгубиш града си
Тълпите от туристи в един момент стават повече, отколкото Дубровник може да понесе. Във всеки един смисъл. Претъпкан, замърсен, шумен… Историческият град не издържа под силата на хилядите ежедневни посетители. Положението става толкова неудържимо, че в определените часове, когато круизите изсипват своята част туристически поток, жителите на града са предупредени да си стоят вкъщи. А и те самите предпочитат да не излизат, когато „атаката“ започне. Така наричат хърватите дните, в които идват неудържимите групи посетители. Атака.
Изведнъж Дубровник вече не принадлежи на неговите граждани… Те се задушават в него. Укрепителните стени, които са защитавали града цели 800 години от различните враждебни набези на човешкия вид, не успяват да спрат един определен вид – туриста. Чашата прелива август 2016 година, когато само в един ден над 10 хиляди посетители са преминали по известните стени. Това кара ЮНЕСКО да предупреди управата на града, че наследството на Дубровник е в риск и че ако всичко продължи така, градът ще бъде изключен от списъка им. Оттогава насам в историческия град има сложени камери, които да следят за броя посетители, част от програмата „Уважавай града“, а броят на круизните кораби е намален. По всичко изглежда, че в последните години нещата вече са… малко по-спокойни и стихията на туризма е, ако не овладяна, то – под контрол. Надяваме се това да остане така.
Автентичността на Дубровник е уникална и трябва да се опази. Личната отговорност трябва да бъде част от нас, докато се наслаждаваме на всичко, което светът може да ни покаже. За да може да ни го показва още дълго. И за да може някой и в бъдеще да възкликне от удивление, точно както Робърт Бърнард Шоу още през 1929 г.:
„Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“
