Да избягаме за малко от обзелия ни напоследък негативизъм към мястото, което португалците неслучайно са нарекли „Добра надежда“. Тази надежда може да е далеч, но съществува. Тя е много на юг. Според историята тя е приблизителната точка, където Атлантическият и Индийският океан се срещат, но запазват своето спокойствие и не се сливат.
„Ако океанът може да се успокои, значи можеш и ти.“
Да последваме мисълта на Наира Уахид и със спокойни сърца и съзнание да се впуснем в изследване на земите около най-стария град в Южна Африка – Кейптаун.
„Градът майка“
Кейптаун е най-старият град в Южна Африка. На между 12 и 15 хиляди години са датирани намерените следи от живот, но се знае много малко за първите обитатели. Поради липсата на писмена история няма извори за живота в Южна Африка до появата на португалския мореплавател Бортоломеу Диаш и неговата експедиция, които са били в търсене на път към Индия през 1487/8 г. Когато експедицията се завръща (недостигнала Изтока), се открива нос Добра надежда.
Първият европеец, който е навлязъл в тези земи обаче, е нидерландският колониален администратор Ян ван Рибек. Откритият вече път към Индия налага установяването на междинна спирка за търговските кораби по дългия път към Изтока. Затова Нидерландската източноиндийска компания през 1652 г. изпраща с тази мисия група мореплаватели, ръководена от нидерландеца. На това място той изгражда укрепление, останало под името крепост Добра надежда, която съществува и до днес.
Градът около нея постепенно започва да се развива и да придобива важно значение за моряците, заобикалящи Африка по пътя си към Индия. Тук те можели да отпочинат и да се заредят с прясна храна. Но за да се посрещнат икономическите нужди, трябвала работна ръка, която там и тогава липсвала. Така били докарани първите роби, които да работят във фермите, снабдяващи корабите. Това били роби предимно от Индонезия, Малайзия и Мадагаскар. Така освен началото на робството, се поставило и началото на мюсюлманството в Южна Африка.
От своето колонизиране през 1652-а Кейптаун е подхвърлян между владението на две от най–великите колониални сили – Нидерландия и Великобритания, докато не получава своята независимост в началото на XX век. За съжаление през 1948 година идва на власт Националната партия, а с нея и разрушителната сила на апартейда, която отнема почти всички граждански права на чернокожите и разделя града на расови зони. Краят на апартейда идва през 1990 г. с речта на излезлия от затвора Нелсън Мандела и се финализира през 1994 г.
По пътя за нос Добра надежда
Откривателят му Бортоломеу Диаш първоначално го кръщава Нос на бурите (Cabo das Tormentas) заради постоянното бурно море, но след това португалският крал Жуау II го прекръства на нос Добра надежда, защото откриването му давало надежда, че морският път към Индия ще бъде открит.
Днес пътуването ви до най-южната точка на Капския полуостров, където се намира нос Добра надежда, е белязано от спиращите дъха гледки буквално на всеки сантиметър. Това ще са едни от най-красивите 50 км в живота ви. Вляво е океанът и възможността да разгледате уникални плажове, всеки с различна атмосфера, като Muizenberg – раят за сърфистите; Saint James, известен със своите викториански цветни съблекални и като че ли най-симпатичният от всички – Boulders beach, където можете да се припичате с клатушкащи се черно-бели животинки, които се радват на студената морска вода. Това е единственото място в света, където можете отблизо да се любувате на застрашените от изчезване африкански пингвини. Поради тази причина плажът е част от резервата и национален парк Тейбъл Маунтин.
Преди нос Добра Надежда минавате през не толкова известния нос Кейп Пойнт, който всъщност е най-югоизточната точка на полуострова. На този нос има два фара. Защо ли?
Старият фар, който се намира на върха на носа, много често е обвит в мъгла и де факто е неизползваем, затова в по-ниското е построен новият фар, който да напътства корабите. До стария фар може да се изкачите пеш или да ви помогне Летящия холандец – фуникуляра, който ви оставя малко под фара.
И накрая… я достигате. Добрата надежда, или носът, който е заблудил откривателите, че тук се срещат двата океана, но им е дал позитивната нагласа и надеждата, че ще успеят да стигнат до така желания Изток.
Истинската среща на студеното атлантическо течение и това на топлото индийско е малко по на изток при Иглен нос. Но Добра надежда е мястото, което бележи смяната на курса на корабите на изток към Индийския океан. Стоейки на носа, виждате как морето тук почти винаги е яростно и бурно и може би… зървате прокълнатия да се скита вечно кораб Летящия холандец. Защото легендата се заражда именно тук.
Пътят на обратно ще мине през западното крайбрежие, през така известната местност Чампан‘с пик драйв. Тази част от крайбрежието е изумително красива с флората си, а гледките над стръмните скали продължават да се прожектират пред очите ви.
Целият полуостров е част от националния парк Тейбъл Маунтин, а самата планина Тейбъл Маунтин (Масата, Плоската планина) е най-символичният силует, който се извисява над града. Планината има изключително стръмни склонове, но върхът ѝ е плосък и широк, а от него се разкрива забележителна гледка над Кейптаун и местността, ако разбира се честата мъгла не е забулила планината. Тази мъгла закачливо е наричана „покривката“ на масата.
Под величието на планината е сгушен градът с неговата космополитност, история и красота. Истинската му очарователност обаче не се изчерпва в неговите граници, а вдъхновява много повече извън него. Кейптаун не е просто административен град, а простираща се необятна и красива земя, която стига до „края на света“, дарявайки спиращи дъха гледки на бушуващи океани, очарователна природа, история, която трябва да узнаете, и една Добра надежда.
