Анушка Шанкар не е просто дъщерята на Рави Шанкар и полусестрата на Нора Джоунс. Ситара, композиции, сътрудничество със Стинг, Хърби Хенкок, Пепе Абичуела, няколко номинации за Грами… Факти, които не казват всичко за една чувствителност, която в тежък момент сублимира личния си катарзис в изкуство. Подобно на Мелъди Гардо след катастрофата, Анушка твори музика, за да превъзмогне физическата и психическата болка. Заедно с музиканти-приятели, тя създава макси-сингъла „Любовни писма”. Нищо общо с Елвис и „Нощи в бял сатен” – романтиката на първите любовни писма е далеч от развода с кинорежисьора Джо Райт. „Това са седем години заедно, не просто раздяла с гадже”, казва Анушка.
Песните идват една след друга като откровения, като в един момент „Ибеи”, които участват в записа ѝ, казват, че самата Анушка трябва да си го изпее. Още след ситарното интро в първата композиция, една от предишните ѝ вокални партньорки, Алев Ленц, заедно с контрабасистката и майстора на гатам придадоха дълбочина а ла Юн Сун На.
Алев участва в посветения на мигрантската криза предишен проект на Анушка, „Land of Gold“. Тогава, разтърсена от образа на безжизненото сирийско дете на турския бряг в търсене на обетованата земя, Анушка бие камбаната на общочовешката драма. Сега, в „Lovable“ личната ѝ болка се превръща в универсален въпрос: „ще бъда ли обичана след като не ме обичаш вече?”:
В парчето (с „Ибеи”) Анушка запява контрастно и така нарушава неписаното си правило да оставя това на другите. А може би готви изненада за първия си съвместен концерт с Нора в Лондон за 100-годишнината на баща им? (Миналата година Нора открива албума на Анушка и участва в още един трак).
Сигурното е, че с всяко следващо слушане песните от „Love letters“ звучат хем далеч от идеята ни за Шанкар, хем носят най-добрия ритъм от ситара, дори и без продължителни сола. Но за мястото на солата в индийската нишка – в следващата част, посветена на последните сериозни шеги на Трилок Гурту.
