През 90-те години на миналия век учените Инго Портикус и Петер Байер започват работа по проекта на живота си с надеждата, че ще разрешат проблеми на храненето и недохранването в световен мащаб. Този проект се нарича „златен ориз“ и е на практика генно модифициране на една от най-консумираните храни в света. За нас е трудно да намерим отговор на един основен въпрос, който като че поражда сериозните дискусии по отношение на „златния ориз“. Този основен въпрос можем да приложим върху много области на човешкото съществуване, върху всички, ако се замислим. Този въпрос възниква винаги, когато някой поиска да направи нещо смислено, важно и в повечето случаи полезно за човечеството. Но нека да разгледаме фактите от всички страни и да видим дали „златният ориз“ е чудо на сътворението или напротив – най-обикновена мистификация. Както казва и заглавието – въпросите ще бъдат повече от отговорите, а храната за размисъл повече от изводите.
Един от основните доводи на разработчиците на златния ориз е, че консумирането му дава на човешкия организъм възможността да синтезира витамин А, чийто недостиг води до кокоша слепота, изменение и спиране в развитието при децата и висока детска смъртност. При положение, че оризът е основна храна в цяла Югоизточна Азия, изглежда разбираемо и естествено желанието да подобрим качествата на ориза, с който се храни една немалка част от населението на Земята. Изглежда обаче и удобно за прокарването на определени интереси. Един от сериозните доводи срещу въвеждането на каквато и която и да било генномодифицирана култура е, че подобрените сортове обикновено изместват други сортове от тази култура и разрушават биоразнообразието и процесите, по които се случва естественият подбор.
Друг съществен довод срещу „златния ориз“ е, че той, въпреки уверенията на разработчиците, не съдържа решаващо големи количества бета-каротин. Точно обратното – някои изследвания всъщност показват, че в грам златен ориз се съдържат 3,57 микрограма, а за сравнение – в сладките картофи – 173 микрограма на грам. Излиза, че за да може човек, консумиращ златен ориз, да си набави необходимия на тялото прием от витамин А, трябва да изяде доста прилично количество златен ориз. Не бива да забравяме и друго важно нещо – витамин А и изходното му вещество, от което се синтезира – бета каротинът – са мастноразтворими и се усвояват с помощта на мазнини в храната. Иначе казано, купичка „гол“ златен ориз няма да ви свърши никаква работа, а това е което ядат всъщност една голяма част от хората в „развиващите се страни“.
Гените на сорта Oryza sativa са модифицирани, първоначално с гени от жълт нарцис и почвената бактерия Erwinia uredovora, а през 2005 г. изследователи от Syngenta разработват втора версия на златния ориз, използвайки ензима phytoene synthase и гена crt1 от първата версия на ориза. Очакваните резултати са да се повиши съдържанието на бета-каротин и респективно златният ориз да стане много по-убедителен в очите на противниците си. Едни от първите, които са убедени, са Щатите и Канада – през 2018 г. те одобряват златния ориз като безопасна храна за отглеждане и консумация, която не предизвиква алергии, и с изключение на добавеното по-високо съдържание на бета-каротин, хранителните качества и свойства на ориза са същите като на всеки друг ориз. От него има насаждения във Филипините, където отпорът от страна на местните фермери е голям, както и в Бангладеш. Във Филипините оризът е одобрен за консумация от хора и животни, но няма одобрения за търговското му разпространение – регулации, които изискват време и внимателно лобиране.
Интересно в случая със златния ориз е, че научните инструменти, с които изследователите се опитват да разрешат растящия проблем с гладуването, недохранването и високата смъртност, както сред деца, така и сред възрастни, изглежда не са достатъчни. Те са заместител на решения, които са по-скоро социални и за които нещо не достига на човечеството. Златният ориз е патерица, протеза за разрешаването на редица именно социални проблеми, сред които социалното неравенство е най-наболяло.
Опасенията, че вместо разрешение срещу глада, оризът може да се яви инструмент за подчинение на фермерите, задължени да купуват единствено неговите семена, както това се е случвало с други генномодифицирани култури, са налице и ние смятаме, че далеч не са безпочвени. Един от основните проблеми на научното познание и неговите „светли“ надежди, както при всяка иновация, е допускането, а понякога и фактът, че изобретенията на науката невинаги се използват „по предназначение“. Точно обратното – вместо да разрешат определени проблеми, те често ги задълбочават и усложняват. Тук идва категорията „морал“, а тя е лична за всеки, включително и за учените и най-вече за корпорациите. Качествата на златния ориз нямат нищо общо с нея. Приемът на бета-каротин още по-малко. Само въпросите, които остават повече от отговорите.
