В предишен плейлист обещахме специално внимание на използваните „изкуствени“ звуци, като тези на часовника и камбаната в знакови песни от последния век. Оставяме настрана коледните камбанки от времето на Бах и се втурваме по следите на изгубеното време, но не по Пруст, въпреки някои последващи литературни алюзии с определени звуци и песни.
Тик-такането на сърцето е пряко продължение на разглежданите вече бразилски бим-бомкания и френски бумкания (сега с американски кавър). Отново имаме бразилска, но и италианска трактовка (още от времето на Литъл Тони та до днес). И творчеството на Енрике Моренте, където изобилства от тиктакания и камбани в ритъма и на малагеня, и на солеа. Камбаните на забравата присъстват и в текста му за „Малкият часовник“, а след истинските камбани в интрото хор „Космическите гласове“ откриват спектакъла му по Лорка с „Камбани за поета“ преход към втората част на плейлиста:
„Ding Dong, The Witch Is Dead“ е откъс от „Магьосникът от Оз“ за смъртта на злата вещица. Оригиналът, написан от Харълд Арлън е изпят от Джуди Гарлънд. Противниците на Татчър отбелязват смъртта ѝ с масови покупки в стрийм платформите на парчето, което да задължи ВВС да я излъчи. Британската банда използва детско хорче, което да я пее във финала на посветената им на бившия им премиер „The Day That Thatcher Dies“. Или както Джордж Харисън доста по-рано бе използвал в своята „Ding Dong“ – „отсвирете старото, засвирете с новото“.
Не така мислят журито и победителите в „Евровизия“ година след „Ватерло“. Много бих се учудил, ако някой още помни групата „Тийч-Ин“ и хитчето им „Динг-а-донг“. Все пак има слушаема боса версия, но ако бразилската ритмика не може да овкуси някоя забравена музикална манджа… Рок-енд-ролът, без значение на какъв език се пее, също може да превърне „звука на сватбените камбани“ по Удхаус в танцувална триминутна лудост. Но далеч не всяко литературно упоменаване на камбани има подобна лекота. Василий Шукшин започва „Калина алена“ с хора на камбанките в песента „Вечерен звън“, който „по традиция се изпълнява от затворниците, чиято присъда изтича на следващия ден“. По подобен начин пригласят „Компаньон дьо ла шансон“ в песента на Пиаф за трите камбани, които бележат човешкия живот – при раждането, сватбата и смъртта. В друга своя песен за камбани Пиаф твърди, че „смъртта е нещо фантастично“ в сравнение със забравата. В тези неща на Пиаф определено може да се вярва. Живее, както пее, и пее, за да живее – това е най-малкото, което може да се каже за нея:
Малко по-рано (1930) Дюк Елингтън пише „Ring Dem Bells“, а Лайънъл Хемптън с вибрафона си им прави нова разработка с текст с френски препратки. Ритъмът е забързан в Антигуа, превръща се и в джайв, и в мамбо. Естествено, мелодията влиза и в саундтрака към „Котън клъб“ с “The Movie Band”, на негово име има и епизод от поредицата на ВВС “Dad’s Army”. Десетилетия по-късно и Боб Дилан прaви парче със същото име, което е според някои с препратки към библейски герои, а според други – не. При Дилан това не е чудно, както и включването му в концерт на споделящата открай време неговите идеи Джоан Бейз.
Последната част на плейлиста е с камбани, люляни от майстори на струните. Джон Патитучи, след концерт в любимия фестивал „Джаз под ябълковите дървета“, композира „Камбаните на Кутанс“. Фламенко-китарата на Пако де Лусия прелива в баса на сайдмена му Карлес Бенавент. Канарското тимпле с Тонин Корухо въвежда арфата на Кристина Плухар, която връща нещата в изходната точка от предния плейлист около песента „Бум“ – редуването на „изкуствените“ с „естествените“ звуци, в случая с „Птиче-камбана“:
Завършваме със саксофона на Джон Сърмън и заглавното парче от соло албума му „Saltash Bells“ (албум на 2012), което ни възнася в мечтателна атмосфера, пресъздаваща спомените от детството му с камбаните на църквата в долината Тамар, на границата между Корнуъл и Девън във финалните секунди.
