На границата на Италия и Швейцария има един връх, който сякаш пробива със своето острие небето; има един връх, който си играе с облаците на двете държави; има един връх, който носи и красота, и смърт, и в чиято мистична сянка се е сгушило градче. Матерхорн е магично приличащият на пирамида връх, а Цермат – малкото аграрно селце, превърнало се днес в една от най-известните туристически дестинации в Швейцария, благодарение на забележителната осанка и история на Матерхорн.
Швейцария е райско място и някои от нейните кътчета с прелестна девствена природа са под заслужената протекция на ЮНЕСКО. Цермат е малко градче в подножието на един от най-трудните Алпийски върхове и заради това – изкачен най-късно. Дори по-високият Монблан се е предал преди него. Най-доброто време да посетите Цермат е всяко едно време – 365 дни красота, в 300 от които слънцето гали тези земи. Въпреки целогодишната си привлекателност не можем да не ви разкрием за романтичното лице на Цермат, което се появява през зимата: пухкавият сняг покрива запазилите историческото си очарование стари дървени къщи, а мистичният силует на Матерхорн е в планински романс със спускащите се навсякъде любители на зимните спортове. Ако и вие сте от тях и все още не сте били на това почти обожествявано от скиори и алпинисти място, нека ние ви заведем.
От летищата на Цюрих и Женева се качвате на влак, а ако сте с кола, няма как – оставяте я в близкото градче Теш. И в двата случая продължавате нагоре към Цермат с приказна теснолинейка, защото в нашето алпийско селище е забранено за автомобили, освен за електрическите. Чистият въздух не се пази от само себе си. И така, качвате се в теснолинейката и пътешествието и извисяването ви продължават още 12 минути. Ще ни стигнат, за да ви разкажем една история, която е на повече от 150 години и чиято тайна и до днес остава неразкрита. Отворете си и един шоколад „Тоблерон“ докато слушате, за да се запознаете с нашия Алпийски исполин. Точно така, погледнете опаковката – така натрапчивия детски спомен за силуета на нарисувания връх е не кой да е, а самият Матерхорн. Малките шоколадови триъгълничета са гастрономическото му сладко превъплъщение. Започваме.
Въпреки почти перфектната си пирамидална форма, Матерхорн не е част от Египетските пирамиди, но все пак има нещо общо с тях. Някога, преди милиони години, той е бил част от тектонна плоча, отчупила се от африканската земя и сблъскала се с Евразия. Така от този исторически континентален съюз се ражда Матерхорн. Неговата респектираща осанка е не просто великолепна гледка и туристическа треска. Той дава началото на алпинизма като спорт. На тази история за Матерхорн е придадена доза мистерия. Това е защото към фактите се усеща и привкус на съперническа завист и приятелско предателство.
Едуард Уимпър е 20-годишен британски художник, когато през 1860-а е изпратен да скицира най-красивите върхове на Алпите. Това негово пътешествие по време на „Златните години“ на алпинизма го запознава с тази дейност. Пребивавайки извстно време в Цермат, той бива омагьосан от Матерхорн, но не просто да го скицира, а да го изкачи. Върхът, който до този момент е считан за непревземаем.
От другата страна на планината, в италианската й част, ловецът на велури и опитен алпинист Жан-Антоа Карел отдавна се бори със страстта си да покори исполина на родните му земи, но опитите му са все неуспешни. Тук историята се раздвоява и дава два различни курса. В първия страстта към покоряване на върха ражда приятелство между двамата и множество неуспешни опити, а в другия – по-скоро съперничество, в което Уимпър постоянно се опитва да накара Карел да му бъде водач и винаги получава откази.
И в двата случая историята продължава така. През 1865-а Карел започва своя експедиция нагоре към върха по южния склон. Узнавайки, Уимпър събира екип от 7 професионалисти и ентусиасти и започва с тях изкачване по северния склон, с отправна точка Цермат – нещо неопитвано до този момент. Оказва се, че този невиждал слънце склон, който е като огромна ледена пързалка, е неочаквано по-лесен и те за първи път изкачват „непревземаемия връх“. Радостта е искрена и замъгляваща съзнанието – няма следи от други хора, Карел, изкачващ се от другата страна, не е стигнал, те са първите… На върха Уимпър поглежда над другия склон и вижда „съперника приятел“ на 300 метра под него и започва съвсем неспортменски да вика и да хвърля камъни. Тогава се е вярвало, че на върха има зли духове, които хвърляли скали надолу и се смята, че експедицията, водена от Карел, повлияна от това мистично вярване се отказва и предприема слизане.
След като се насищат на радостта и спиращата дъха гледка, седмината първенци на върха се обвързват с въжета и започват своето триумфално слизане. За съжаление най-неопитният от тях се подхлъзва и повлича надолу към пропастта още трима. Уимпър и двама водачи от Цермат успяват да се закрепят, защото въжето между тях и другите четирима, които политат надолу, се къса по между им. Тримата оцелели остават половин час вкочанени от ужас, несмеещи да продължат надолу. Въпреки преживения ужас, те успяват да се завърнат в Цермат, но не победоносно. Само три от телата на загиналите са открити. След това трагично първо изкачване, сякаш проклятие е замръзнало под снежната покривка, което подхлъзва и до днес много от осмелилите се да го покорят. Жертвите на Матерхорн са над 500.
Уимпър и един от водачите са обвинени, че са отрязали въжето, за да се отърват от конкуренция в годините, в които алпинизмът навлиза и надпреварата между планинските гайдове е била жестока. Въпреки че са оправдани и случаят е определен като нещастна трагедия, слуховете никога не стихват, превръщайки се с времето в зловеща легенда за предателството, в тайна, която и до днес не е разкрита.
Цялата история на върха е разказана в Музея Матерхорн в Цермат, където е изложено и злощастното въже, станало причина за трагедията, белязала първото изкачване на „тоблероновия връх„.
И тъй като вече сте слезли от теснолинейката, имате възможност да посетите музея и да се запознаете по-подробно с планинската мистерия и историята на района. Входът на музея е над земята, но самият той е под нея, и не се заблуждавайте, много по-голям е, отколкото изглежда.
Музеят се намира близо до местността, известна с името на старото село, около което се е разрастнал по-късно този бутиков курорт Цермат– Hinterdorf. Навлизате в старото градче и започвате да се разхождате във времето. Назад, назад… Стигате чак до 16 век – още оттогава величественият Матерхорн се отразява в прозорчетата на къщите. В това старо селце, запазило своята чаровна автентичност, могат да се видят конюшни, хамбари и стари къщи, построени от здравата лиственица – иглолистното дърво, което доминира в тази част на Алпите. Долната част на къщите е каменна, за да предпазва от мишки. Каменна плоча е поставена и върху дървените подпори на покрива, за по-голяма стабилност, а когато снегът натрупа (а тук пада голямо количество), покривите сякаш слагат пухкава бяла шапка.
Наоколо е и малкият фонтан, посветен на Ulrich Inderbinen – местният планински водач, останал в историята като водачът, който най-безопасно извежда хората до върха. Изкачил е Матерхорн повече от 370 пъти като при последното му превземане той е на 90 години. Истинска легенда, но без тайни.
Хотелът „Монте Роса„ е най-старият от историческите хотели в местността и е мястото, където самият Уимпър е отсядал по време на своя престой тук, тъй като това е била единствената странноприемница тогава – една скромна дървена вила. В днешно време той е превърнат в бутиков хотел, който в повечето случаи е финансово трудно достъпен заради донесената му от британеца слава.
В самия Цермат, откривате, че сте буквално заобиколени от писти – толкова много и разнообразни са трасетата, че не случайно това малко градче с население от 6 хиляди жители, а по време на снежния сезон набъбва до плюс 20 хиляди гости. И тъй като това е раят на зимните спортове и алпинизма, Цермат определено се стреми да поглези своите гости с всякакви тематични предложения: летене с хеликоптер до необработени снежни склонове и спускане по тях; на разположение е най-високият лифт в Европа, отвеждащ ви на 3883 метра височина; а ако имате време за една дълга приказка, се качете на един от най-бавните експреси в света – „Glacier Express“ – обещаваме, че ще съберете уникални и незабравими панорамни спомени. Пътуването е около 7 приказни часа, в които можете да стигнете от Цермат до друг известен алписки курорт – Сейнт Мориц. Та, както казахме, ако имате време.
Но времето на това място спира, а може би замръзва, и ви връща назад с потъмнялото вече дърво на къщите; увлича ви в невероятни разкази за героизъм; след това ви натъжава при спомена за трагедията; а може би ви разгневява при мисълта за коварното предателство. Емоциите, които Матерхорн носи са много, но заедно с тях ви прекланя пред силата и красотата на природата, вие се привързвате към него и той вече не се чувства толкова изолиран, протегнал своя връх в самотните 4478 метра в небето.
