Януари е. Месец като всеки друг, или не точно. Все пак е натоварен с много позитиви, равносметки, обещания, надежди и очаквания за ново начало. Но след като подаръците са вече отворени, фойерверките и светлините от новогодишната нощ са изгаснали, а работата отново ни приканва, януари се превръща в един обикновен месец от годината. Въпреки че е малко тъжен заради тишината и бремето на неясното бъдеще, магията и красотата на зимата не са свършили и затова трябва да им се донасладим. Сипкав сняг, топли ароматни напитки и нова дестинация. И така, хващаме самолета до Брюксел, а оттам бързия влак, защото ще ви отведем в Брюж – „Венецията на Севера“. Автентичното средновековие на този град е толкова вдъхновяващо, че режисьорът Мартин Макдона не само го е заснел, но е и кръстил филма си на него, а именно – „В Брюж“. Точно там ще се разходим – по осветени калдъръмени улички и романтични водни канали, обвити в мистична мъглявина…
Гарата е на минутки от красивото зелено поречие, което обгражда каналите на „Северна Венеция“. Това е зеленият вход към града – паркът Koning Albert I Park, кръстен на третия крал на Белгия – Алберт I. Следвайте виещата се вода, за да ви отведе до средновековна кула, останала да се извисява като войник на пост с вирнато нагоре копие. Войникът обаче е стар и почти е забравил какво охранява. Построена през 1401-а, кулата е била част от укрепителните средновековни стени на града и носи името Powder Tower (Барутената кула), защото е служила за складиране на барута. Разбира се е използвана и като наблюдателница, и по-скоро това е първото впечатление, което прави със своите недотам скромни 18 метра височина на фона на просторния парк.
Барутената кула стои на стража. Пази любовта. Вечната… Разбира се, че градските легенди не са пропуснали и Брюж. На моста, който е като естествено продължение на кулата, е придадена магия: всеки, който мине през него и целуне своя любим, ще превърне любовта си във вечна. Завинаги влюбени… Не толкова приказно щастлива обаче е любовната история на красивата Мина, на чиято любов е посветен моста, романтичното Езеро на любовта под него и целият парк, в който навлизаме – Minnewater Park. Познатата любовна история за девойката, влюбена в мъж, който баща ѝ не одобрява и уреденият брак за друг кандидат. Дъщерята избягала в гората, същата тази гора, която днес е превърната в парк. Любимият открива любимата твърде късно – изтощена от чакане, тя умира в прегръдките му. Тогава той построява моста като символ на вечната любов. И без да знаем легендата, мястото е достатъчно романтично със своята застинала във времето природна красота и спокойствие. Езерото на любовта е дом на много бели лебеди, за които също има легенда, но стига толкова, нека просто се насладим на тяхното елегантно и спокойно пътешествие от езерото по каналите чак до историческия град.
След като сте обиколили зеления пръстен от паркове по периферията на града, определено сте добили представа как е изглеждал Брюж в миналото – зелени поля, дървета, плачещи върби, нежно положили дългите си клони в спокойствието на водата. Да не забравяме за романтиката. Не че можем да излезем от нея, защото където и да сме в Брюж, тя просто е там като част от пейзажа, като част от въздуха на града. Само ако сме гледали филма, към усещанията ни се добавя и доза черен хумор, и малко средновековно изкупление за извършени грехове.
Историческият център на града е част от ЮНЕСКО заради старателно запазената средновековна архитектура – това е най-добре съхраненият средновековен град в Белгия. Вътрешността на града е наистина като картичка, такава, която бихте изпратили, когато не можете да опишете с думи това което виждате. Не че е невъзможно описанието, просто очите биха го оценили повече. Каналите, виещи се из целия град, отразяват в неподвижната си бляскава вода стройно подредените по бреговете цветни къщи и обвити в бръшлян сгради.
Брюж изживява своите златни години след като става столица на Фландрия през 1089-а и облагодетелствана от прекия достъп до Северно море чрез природния залив Zwin, наричан тогава „Златния залив“ с причина, малко по малко става един от основните пристанищни градове в Европа. По него търговията буквално се вливала в града от различни краища на континента и през XIV-XV век Брюж става най-важният търговски център в Европа. Видни търговци започват да се заселват в града, да строят и вливат парите си в Брюж. Но ето, че настъпва XVI век, задухва вятърът на промяната на политическото небе, каналът Zwin постепенно пресъхва и заедно с неговата златна корона си отиват и златните години на Брюж. Градът бива изолиран и потъва в сянката на други по-развити от него и единствената му слава започва да се крепи на производството на дантела, която също постепенно сякаш се разплита от града и изчезва.
И така, дантеленият град може да губи високото си обществено положение, но никога не губи своето очарование и средновековна атмосфера. Той бива преоткрит през XIX век и оттогава е привлекателна туристическа сила. Можете да усетите цялото му обаяние и романтизъм и да си представите изминалото му величие, разхождайки се из павираните улички.
Централният му площад, носещ името Маркт (Пазарен площад), е бил сцена за много средновековни турнири, пазари и фестивали. Тук е било мястото, на което са разтоварвали стоката, придошла от целия познат тогава свят. Сега е мястото, на което да си представите всичко това, вкусвайки вълшебен белгийски шоколад или майсторски направена бира. 360 градусова обиколка с поглед върху сградите на площада ще ви върне в миналото му величие. Извисяваща се, леко килната на една страна, средновековна камбанена кула без връх, е най-емблематичната сграда в Брюж.
Основите на кулата Belfry датират още от XIII век и когато човек погледне към нея, определено се пренася в миналото, когато е използвана за съкровищница на най-важните документи на града или като наблюдателница (висока е 83 метра, които може да изкачите по 366 вити стъпала). Филмът „В Брюж“ ще ви предостави възможността да се насладите на невероятната гледка, откриваща се от кулата, ако искате да вкусите предварително от това, което ви очаква.
Кулата Belfry
Точно срещу кулата в погледа ви ще заиграят цветовете на шарените островърхи къщи със стъпаловидни покриви, напомнящи gingerbread houses и така известните chocolate-box houses, подредени на кутиите за шоколад през 50-те и 60-те. Това са известните къщи на членовете на търговските гилдии, които по време на възхода на Брюж са се надпреварвали в стремежа си да си направят по-отличаваща се къща.
Дали пеша, дали безобразно романтично с каляска (нещо не толкова необичайно там), можете да се придвижите до другия важен площад – Бург. Там се намира една от най-старите готически сгради с красиво украсена фасада – Кметството и залепената до нея малка Базилика на Светата кръв.
Това е църква с две нива, които не могат да бъдат по-различни… На първото е типичен римо-католически параклис, малко мрачен, с почти никаква декорация, доста запазен и датиращ от XII век. Параклисът на второто ниво – реставриран в нео-готически стил и много по-богато декориран – крие една мистериозна реликва, която е изложена за очите на хората само в петък. В красив сребърен контейнер се пази стъклен бокал, запечатан от двете страни със златни корони, а в него лежи малък мускал от планински кристал, в който има свещена реликва – малко парче плат, напоено с кръв.
„Знаеш ли какво съдържа? Казва се, че съдържа капки от кръвта на Исус Христос. „– из филма „В Брюж“
Дали ще плувате с лодка по каналите на Брюж и ще откривате иначе невъзможни за достигане кътчета от града; дали ще се качите напук на не романтичната си природа на каляска и ще го разгледате с възхитен поглед; дали ще наблюдавате площада през меката пара на горещия ви шоколад, или ще се скриете в уютен пъб за заслужена дегустация на крафт бира, Брюж ще ви накара да се влюбите. Да, и в половинката си, но най-вече Брюж ще ви накара да го заобичате, без значение дали сте минали по моста на влюбените.
