Случвало ли ви се е да намерите стар предмет с неясно предназначение или стара книга или картина и да се запитате дали всъщност не сте намерили нещо много, много ценно? Преди няколко седмици излезе романът на Мирослав Михайлов „В кой край на света ще намериш благородство“ – история, която описва именно намирането на много ценна картина от известен китайски майстор и то не къде да е, а на битпазара в София. Цялата история описва перипетиите по установяването на ценността на картината и съпътстващите ги съмнения. Как изобщо се установява стойността на нещо и колко ли ценни неща се крият в света около нас без да имаме знанието и очите да ги разпознаем?
През 1865 г. Чарлз Доджсън публикува под псевдоним един роман, който се превръща в легендарен, претърпява множество адаптации за театрална сцена, телевизия, кино, радио, мюзикъли и каквото се сетите още. Да, още заглавието ви подсказва, че става въпрос за „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол – без съмнение една от най-обичаните и от деца, и от възрастни книга, но също така и една от най-обсъжданите с езика си (gibberish) и странния си свят. Именно голяма част от всичко това е изчезнала, изпарена от създателите на холивудската версия в полза на една съвременна политическа коректност, според която Алиса се бори за нещо, което днес наричаме кауза за женски права. Имаме обаче удоволствието да сме гледали части от чешка адаптация от края на 80-те, дело на Jan Švankmajer (аниматор и сюрреалист, от когото е силно повлиян Тери Гилиъм например) която е далеч по-забавна, по-творческа и несъмнено по-близо до „оригинала“, каквото и да значи това в случая с Алиса.
Но като ще си говорим за оригинали, значи трябва да се върнем към началото на този текст и към намирането на разни неща. В последните дни британските онлайн медии мълниеносно разпространяват новината, че два от оригиналните медни шаблони, използвани за илюстрациите в първото издание на „Алиса в страната на чудесата“ са намерени в гараж от 56-годишния мияч на прозорци Пол Сърл, който срещу 50 лири закупил съдържимото на гаража, за да търси бутилки за своята колекция. Сред медните плочки всъщност е имало и още две, използвани при печата на „Алиса в огледалния свят“, публикуван през 1871 г. Самият Сърл, казва британската преса, е споделил, че такова нещо се намира един път в живота. А също и че притежава нещо безценно, което никой друг по света на притежава. Шаблоните останали недокоснати за 150 години, а собственичката на гаража не знае откъде се е сдобила с тях. Още по-забавното е, че според Сърл бутилките, които е търсил, този път са се оказали съвършено безинтересни сами по себе си.
Докато търсел информация с какво се е сдобил, Сърл открил, че през 2018 г. на аукцион в Ню Йорк са били продадени 49 шаблони, идентични на тези, които с той се е сдобил. Шаблоните били изтъргувани за ни повече, ни по-малко 81,250 долара, а Сърл държи неговото откритие да бъде върнато там където принадлежи – най-общо казано на историята. Поради тази причина той се свързва с книжарница в Оксфорд, чрез която успява да получи потвърждение за автентичността на плочите.
Питаме се колко често се случва да бъде направено такова откритие и няма как да не се върнем при британския сериал „Лавджой“, който българската телевизия излъчваше през 90-те. Там откритията на ценни антики движеха сюжета, за разлика от Алиса, където други, много по-мащабни събития движат цели светове. А коя е Алиса след толкова дълъг живот и толкова много адаптации – това не можем да кажем. Само можем да потвърдим, че никога не е напълно сигурно в кой край на света ще намериш благородство.
