Обичаме да разказваме приказки, не само в атмосферата на дома, но и на големия екран. Поредната адаптация на класическия роман на Луиза Мей Олкът „Малки жени“ е потвърждението на максимата, с която започваме. Малко факти: цели шест са филмовите адаптации за голям екран на романа на Олкът между 1917 г. и 2019 г. За телевизията те са много повече, а някои от тях сме гледали и ние през 90-те. Историята, която разказва Олкът, спокойно можем да причислим към т.нар. bildungsroman за жени. Образователно четиво, в чийто жанр на американска почва попада също адаптираният множество пъти „Ан от зелените покриви“, който гледахме през 90-те по новата Нова телевизия. В ютюб има трейлър на адаптацията от 1949 г. с участието на Елизабет Тейлър и не можем да не го споделим с вас.
Световната премиера на филма е била на 7-и декември, а към 29-и той е имал печалби от 29 милиона долара само в Щатите и Канада, като при това премиерата му по киносалоните е била чак на Коледа. Няма да правим усилия да обмисляме цифрите обаче, а ще си поговорим за историята и нейните пожелателни аспекти. Един от тези аспекти е изключителният интерес към романа, който, убедени сме, може да се намери във всяка книжарница или библиотека по света. Накратко, „Малки жени“ се превръща в наръчник за възпитанието на жените.
Налага се да коментираме обаче няколко факти. Мей Олкът е първата жена, регистрирана да гласува в щата Масачузетс, а част от образованието ѝ са били учители като Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън. И тези факти като че променят малко картината. В „Малки жени“ авторката описва своето детство, доколкото тя също е израснала в семейство с четири дъщери, а във следващите няколко романа „Малки мъже“, „Добри съпруги“ и прочее, героите остават същите.
Новите „Малки жени“ са в звезден състав – Ема Уотсън, Сърша Ронан, Тимъти Шаламе, Мерил Стрийп и Лора Дърн. Доколкото можем да преценим от трейлъра, филмът се придържа плътно към сюжета на романа и „доказва, че някои истории са вечни“. Едно от ревютата на сайта Rotten Tomatoes казва, че последната адаптация на романа „дава на сестрите Марч повече сила от всякога“, в съзвучие с всичко модерно и пожелателно в тона на феминистките движения. Това не е първият римейк на римейк на римейк, който изгражда фикционалния си свят с внимание към фикциите на собственото си съвремие и ние сме наясно, че от този феномен никой творец не е избягал. Затова и приветстваме с половин уста новия „Малки жени“ с очакването, че той все пак ще каже нещо ново, различно и изненадващо, наред с всичко старо, добре познато и донякъде изтъркано. Колкото до аудиторията му – имаме сериозни съмнения, че именно аудиторията, за която е предназначен филмът – подрастващи девойки – ще разбере в пълнота борбите на четирите млади сестри Марч.
Единственото опасение, което имаме е, че покрай лъскавите ефекти, добри камери, киносалони и озвучаване, филмът, пък и киното като цяло се превръща в твърде лъскаво и респективно изпразнено от съдържание занимание – както за гледащите го, така и за правещите го. Сякаш посланието вече не е важно, стига да е в някакви политически удобни калъфи и шаблони, а другото – което след двайсет години ще трябва да се замени с по-ново, носи много повече удоволствие на широката публика. Което само по себе си е жалко. Очакваме нов римейк.
