Хорас Силвър, един от бащите на хард-бопа е почитан от джаз-вокалисти от цял свят. От Жоао Донату, през Сара Маклохън и Джейкъб Колиър до Кармен Соуза. При родената в Лисабон кабовердеанка обаче нещата са по-дълбоки. „Когато чух за пръв път Хорас Силвър си помислих за музиката на баща ми“ – спомня си Кармен, която до този момент не знае, че и Хорас Силвър като нея е с корени от същите острови като родителите ѝ. А включването на „Песен за баща ми“ в предните ѝ албуми и концерти е само подготовка. Защото светът на Силвър предизвиква всеки вокал с възможностите си за скатиране на суинга, хармонични преходи без край и най-вече свобода на индивидуалната изява, без задължителна вярност към инструменталния оригинал.
Ето на границата на второто десетилетие на века след Силвър, Кармен Соуза дава заявка да е сред продължителите на един считан отдавна за отминал жанр, какъвто е хард-бопа. Най-добрите му времена са средата на 60-те, когато млади лъвчета като Чик Кърия го разкъсват до кокал, за да го превърнат в собствено постижение. През следващото десетилетие имаме само почит от впусналите се във фюжъна Джон Скофилд и Лари Кориел, а в последно време си струва да отбележим и апроксимациите на Росарио Бонакорсо. Затова и албумът на Соуза предизвиква такъв интерес. Основният въпрос остава „какво дава музиката на Силвър в наши дни“?, отговорите могат да бъдат многозначни. Колкото и да е странно, спокойствие и хармония. Радост и свежест. И не на последно място – лекота. Но за тези усещания заслугата е на Кармен Соуза и на вечния спътник, аранжор и басист Тео Паскал:
Версиите ѝ на „Песен за баща ми“ и „Кабо Верде блуз“ са по-близки до концертните им интерпретации от фестивала в Лани – един от малкото ѝ концертни албуми, а освен други знакови за Хорас Силвър пиеси, като „Сеньор Блуз“, сега Кармен Соуза е и в амплоа на композитор и поет („Лейди Музика“, „Силвър Блуз“). Без да търси същата стилистика, или поне не-повече, отколкото да размесва заглавията на Силвър, Соуза се заиграва и като глас – нещо типично за нея, но и като послание – особено с коментарите си към всяка песен на английски специално за тези, които ще я слушат в спотифай – нещо, което вече бе направила и с предния си проект с бразилска музика, „Креолоджи“:
Има две особено интересни пиеси на Силвър, които не са сред най-известните му. Едната е „Танцът на Св.Вит“, особено в дуета пиано-бибоп вокал. Другата е началната „Soul Searching“ – нещо като програмна декларация, излята в два езика и поне две култури, без шорткъти, както обича самата Кармен:
Какво по-хубаво, когато визията отговаря на търсенето!
