Вероятно някои от нас свързват плетенето единствено с фигурата на баба си и вълнените чорапи, които са топлели краката им в студените зими. В последните години плетенето се превърна в модерна и интересна дейност, която, казват, може да редуцира нивата на стрес и безпокойство. Иначе казано ние вече не се фокусираме върху крайния резултат и „полезността“ на процеса за хората край нас. Наместо това мислим за полезността, която такава дейност има върху самите нас. Това, разбира се, е поравно вярно и грешно. Все още има хора, които запалено плетат какво ли не, за да произведат с грижа и любов ръчно направен артикул. Чорапи, пуловери, жилетки, шалове и шапки, в които някой е вложил времето и грижата си, се оказват контрапункт на големите вериги за дрехи като H&M, от които можете да си купите всичко друго, но не и грижа, най-малкото грижа за работниците в техните фабрики.
За работата с нишките и конците сме си говорили вече, по различни поводи – дантела и сексуални практики – все неща, които могат да са изкуство, но са и нещо друго в добавка. Проектът „Guernica“ на италианската арт група Sul filo dell’arte работи в две посоки – превръща плетенето в изкуство, а пък изкуството – картината Герника на Пикасо, рисувана през 1937 г. за Световното изложение в Париж – се превръща в плетка. Която не можете да носите. Картината е нарисувана в отговор на бомбардировките над баския град Герника по време на Втората световна война.
Sul filo dell’arte е група от плетящи жени, чиято работа върху преждата далеч не се изчерпва само с този проект, но на нас ни изглежда, че той е най-мащабният в творческия им път. Те се занимават с нещо, наречено urban knitting и целят именно да извадят плетенето от стереотипите, с които понякога товарим човешките дейности и за които споменахме в началото. Проектите на групата, и особено този, опитват да кажат нещо много важно – че далеч по-важно от това, което правиш, е начинът, по който го правиш. И че именно начинът, по който подхождаме към света и изкуството, е от значение, а не самото изкуство. Sul filo dell’arte парадоксално ни връщат към полезността на процеса, и то тогава, когато крайният резултат се превръща в изкуство, осмислило друго изкуство, което е опитало да осмисли войната.
Значението, което човешките дейности имат днес, добива все повече нищожност, а крайният резултат от много от тях бива заместен от нещо, което френският философ Жан Бодрияр нарича симулакрум. На нас ни се струва, че това, на което Sul filo dell’arte категорично настоява в мащабната си плетаческа дейност, е да дадем шанс на простите дейности да успокоят забързаното ежедневие. Така че да видим „плетката“ на живота колкото се може по-ясно. И да опитаме да изплетем своята част с грижа и любов.
