Историята на музикалните инструменти е пряко свързана с растителния и животинския свят, сред който се е опитвал да намери свое място прохождащият на два крака човек. Първите флейти, а векове по-късно – да не изброяваме всички инструменти – историята се подхваща локално и глобално от (алпийските) рогове и гайдите с различните им наименования. Малко странно изглежда, но и в съвременния свят като че ли има място за първобитни инструменти, част от традициите, вплетени в експерименти.
По различни поводи е ставало дума за два инструмента, изплували от времето и намерили свои съответствия в пространството. Баската чалапарта е традиционно дървена. Търсенията на едни от съвременните ѝ майстори, „Орека ТХ“ ги водят отвъд полярния кръг („Номадак“), където на перкусии от лед доста преди тях се изразява Терйе Исунгсет. А че звучностите им в двата края на спектъра – ниския (чалапартата) и високия (ледените перкусии) освен че се допълват, си и пасват чудесно, ще се убедите сами.
В плейлиста присъства и част от нарочния проект със стъклени перкусии, с който Исунгсет се включи в Талин – Европейска столица на културата заедно с Арве Хенриксен през 2014 г.. Но не преди да сме се насладили на каменните перкусии, част от проекта „Кремък“ на „Орека ТХ“ (можете да ги гледате тук). Вокалните включвания и при Терйе, и при „Орека ТХ“ подсилват мистичните усещания, но и позволяват, заедно със спорадично появяващите се духови, да придадат завършен мелодичен характер на свободно реещите се ритмични структури.
Особено осезаемо е това към края на плейлиста с включването и на други артисти, като акордеониста Томас Сан Мигел (с чалапарта) и небезизвестните у нас Хорхе Пардо и Шави Пашариньо. Във финалните три парчета Томас зарязва тайнствата и се отдава на танца.
