Обявено бе и то отдавна, ако съдим по този източник, че ще има VR игра по сериала „Туин Пийкс“, и това стана факт на 13-и този месец – дата, която никак не е случайна. Разработчикът Collider Games и издателят на игри Showtime, в сътрудничество с Дейвид Линч, пуснаха на пазара новата виртуална реалност от света на фикционалното градче в щата Вашингтон. Наричан от критиците „първият популярен филмов сюрреалист“, Дейвид Линч, особено след филми като „Синьо кадифе“ и „Мълхоланд драйв“, с право носи това прозвище и изглежда естествено историята на Лора Палмър да бъде пренесена в още една „втора“, виртуална реалност.
Открийте скрити тайни, казва трейлърът на играта, в която важни топоси са плашещата Червена стая, която през 90-те ни караше да се крием зад столове и дивани, вагонът в гората и шерифското управление, Гластънбъри Гроув (която между другото е кръстена на Гластънбъри във Великобритания, където, казва легендата, е погребан Крал Артур), а саундтракът, както можем да чуем от трейлъра, ни праща директно в откачената (сюр)реалност на света на Линч. В нея играчът ще трябва да разбулва някои от неизяснените мистерии в самия сериал – кой кой е, защо совите не са това, което бяха/са, и какво всъщност се е случило. В стила на Линч е да остави загадки навсякъде и да смеси в третия сезон на „Туин Пийкс“ всичко, което го е интересувало още от „Eraserhead“ – визуално и идейно.
Носят се слухове, че сериалът ще има своя четвърти сезон и ние сме нетърпеливи да разберем какво се крие зад тях – дали (по)желанието на зрителите да влязат отново в „реалността на Линч“, дали поредният клифхенгър в края на третия сезон, или може би желанието на самия Линч да продължи и обогати сериала с нови мистерии и нови сюжетни линии. На нас ни се струва, че реалностите в „Туин Пийкс“ вече се нароиха, но възможностите на въображението и интерпретациите са неограничени, добре знаем това.
Обаче, питаме се, кому е нужно това ровене и нищене на сюжетните линии, превръщането им във виртуална реалност и навлизането в дебрите на непознатото и неизследваното именно по този first person игрови начин. В същото време сайтът на Фондацията на Дейвид Линч, която промотира трансценденталната медитация като път за преборване на стреса, кипи от живот, събития и училища по отваряне на съзнанието и чакрите за творческия процес. Всичко това звучи приятно лудо, чудесно и примамливо. Но можем ли всички да сме творци и какво ще стане с вторичните реалности в този свят, ако всички бъдем творци? А ето и изказване на Дейвид Линч от самия сайт: „Започнах да се занимавам с транцендентна медитация през 1973 г. и оттогава не съм пропускал и ден. Два пъти на ден. Тя ми даде неограничен достъп до енергия, креативност и щастие.“
Възможно ли е това? Човешкото същество да се дари с енергия, креативност и щастие днес? Възможно ли е разказите за живота, които киното, телевизията, литературата, рекламите, клиповете, социалните медии и медиите изобщо разказват и преразказват ежедневно, да минават през нас като възможна (сюр)реалност, без да ни накърнят. Може би именно с тази (не)накърнимост си играе и Дейвид Линч/Джон Малкович проектът, наречен Психогенна фуга. Психогенната фуга, наричана също дисоциативна фуга, е състояние, в което човек загубва представа за личността си и някои автобиографични подробности, а понякога в допълнение на това може да се развие нова идентичност. Компютърните игри, струва ни се, правят именно това. Актьорите и режисьорите също. Нека си представим, че сме Дейвид Линч, както Малкович от „Да бъдеш Джон Малкович“ си играе на идентичност и сюрреалност. Това, изглежда, носи облекчение, ако не щастие.
