Ирландката, която пее на родния си гаелик „Свята нощ“, обича да е заобиколена с мистерии. И да работи на спокойствие, без да се влияе от факта, че е най-продаваният артист от Зеления остров след U2. „Отдавна не пея в църковния хор по Коледа – откакто мама, която бе органист там, се оттегли“ – споделя в свое интервю отпреди време за „Айриш таймс“. Но междувременно бе издала цикъл зимни, включително коледни мелодии, които десет години по-късно намират нов живот в нарочен коледен албум.
Не е лесно да те забележат в изобилието от версии на звънчета, еленчета и червенобузковци. Аранжиментите и представянето им в друг стил – от салса, през джаз, до симфоничен оркестър, за разкош върху стари хитове безспорно помагат. Но в конкретния случай езикът е само една от предпоставките за интереса, с който се посреща обявения като нов албум на тази обикновено изглеждаща жена с ангелски глас.
Интересът ѝ към мрака, в който се ражда надеждата, намира изражение в няколко парчета, включени към специално коледно издание на албума ѝ от 2005-а. Отделното им издание е с 6 песни, като само в Канада е с 4 и се казва като току-що излезлия ѝ албум, „Коледни тайни“. Идеята ѝ е била да продължи с цял коледен албум, но тя я променя в движение. В 2008 г. тематиката е разширена с повече зимно звучащи песни, облечени в подходяща корица и име – „И зимата дойде“. Световният успех само за него се изразява в над 30 милиона продадени копия:
Ето я отново в 2019-а със същата идея, някои от най-знаковите парчета отпреди десетина и повече години, и разбира се (почти) същият краен резултат. Началото е с „Oíche Chiúin“ – по-кратка версия на „Свята нощ“ от албума ѝ от 2008 г., където подзаглавието е хорал. Всъщност, внимателното слушане открива съкратено с пет секунди интро – може би заради алгоритмите, които изискват гласът да се появи до 15-та секунда, иначе нетърпеливите скролъри в платформите може и да се откажат от по-нататъшно слушане. Парчето в пълната си версия завършва албума:
Началото му е идеално за романтична вечеря, приспиване на непослушни деца с обещани подаръци на заранта, контрапункт на досадните рекламни блокове и агресивния ембиънт на търговските центрове. От третото парче навлизаме в авторската музика, позната от изданието от 2008 г. Очакването за някоя нова композиция не се сбъдва, дори от деветнайсетте общо парчета от 2005-а и 2008-а са подбрани 12. Затова си позволяваме да разширим плейлиста и с останалите. Но което и да е нейно парче от който и да е албум би вършило същата работа за настоящата цел (за да сте сигурни, сме подпъхнали няколко тук-там). Еня, навремето определяна като нюейдж, в момента звучи като по-добрата поп-музика, за която мнозина ретроманиаци си мечтаят. Не че предпоследното „Dreams Are More Precious“ не звучи като минимъл на “Happy New Year” на ABBA.
