Имало едно време едно кралство, наречено Унгария, за чиято столица бил провъзгласен град Буда. До града преминавала голяма река, а на другия бряг на реката се намирал съседният град Пеща. Въпреки че Буда носила достойната титла на столица на кралството, Пеща се развивала много повече и много по-бързо. Така през 1873 г. управителите на двата града окончателно решили да ги слеят в една по-голяма и развита столица – Будапеща. Е, имало спорове за името, но накрая се споразумели. Новият град обаче все още носи своята двойнственост, различията на по-високата и скалиста Буда и равнинната, по-развита Пеща. Две лица, две самоличности, близнаци, но не еднояйчни. Именно така трябва да се разглежда града: от единия бряг на другия и обратно – едно непрестанно изследване на двете старинни селища, прекосявайки невероятните мостове и наслаждавайки се на „тихия бял Дунав“.
Какво можем да намерим в по-несъвършения скалист близнак Буда? Нека се пренесем там по красивия Мост на свободата (Szabadság híd), чието първоначално име е било Франц Йосиф в чест на императора. Той присъства на откриването на моста и лично вгражда последния сребърен нит в края на желязната структура на моста от страната на Пеща. По време на Втората Световна Война обаче мостът (като всеки друг в Будапеща) е бомбардиран и след края на войната е реставриран, а името му е сменено, за да се отпразнува свободата на Унгария.
И така, вече сме в Буда и това което ни посреща е емблематичния 235м. висок хълм Гелерт. В неговото подножие е, бихме казали, една от най-големите атракции – едно историческо съкровище, извор на здравето и насладата – една от многото термални бани в града. Да, многото, защото, както е известно, Будапеща буквално се къпе в лековитите си води, извиращи от нейните 118 естествени извори. Това я прави единственият голям град в света с такова изобилие на термална вода. Така че, сега е магичното време, в което навън зимата пристъпва бавно, но сигурно (в Унгария е по-скоро сигурно), а вие можете да пристъпите в топла, лечебна вода и мистична, успокояваща пара.
Да отидете на термална баня в Будапеща се е превърнало почти в традиция, а нейното начало слагат, разбира се, римляните. По тяхно време (I – IVв.) Буда се е наричала Аквинкум – най-известният до сега археологически обект в Унгария, който е превърнат в музей. Много по-късно тази традиция да се строят бани продължават и турците, когато страната е част от Османската империя. Така че историята може да ви накара да се почувствате като разпускаща Клеопатра или отморяващ военачалник. Тази конкретна термална баня се нарича Галерт и е част от хотел Галерт. Има доказателства, че лечебните води са открити и използвани още през 13-ти век, след това е построена средновековна болница, а по времето на Османската империя е построена там баня с името „Кална баня“ заради лечебната кал под водата. И така до днешната сграда, построена през 1918 г.
Вярва се, че именно тези кални лечебни води е ползвал, за да лекува хората, Свети Иван, отшелникът, живял в скалната пещера, чийто вход статуята на крал Стефан пази. По-късно, през второто десетилетие на XX век, пещерата е използвана като църква и манастир от монаси. През 1951 г., като част от набезите срещу Католическата църква от Съветската армия, тя е запечатана с бетонова стена, монасите заловени, а водачът им – осъден на смърт. С падането на комунизма стената е разбита, тази, зазидала пещерата – също, а от 1992 г. монасите се завръщат в църквата и до ден днешен те извършват своите религиозни функции там. Точно до пещерната църква има вграден в скалите манастир, а над нея – кръст, от който се открива красива гледка.
И така, преди да отпочинете заслужено в термалната баня, може да съберете мислите си и да се поизморите малко, изкачвайки хълма Гелерт до неговия връх, поредното забележително място, което ни разкрива лицето на Буда. Забележително откъм история, но най-вече откъм гледки, така че вземете си вода и да тръгваме.
Понеже пътят нагоре не е малко, ще ви разкажем историята за името на хълма. Гелерт, или Свети Герард, е името на италиански бенедиктински монах. В ранните години на XI век той бил под закрилата на крал Стефан, защото самият крал го помолил да остане в Унгария и да му помогне с покръстването на тогава езическото население. След смъртта на краля обаче езичници заловили монаха, напъхали го в бъчва и го бутнали от върха на хълма. Негова статуя е издигната на хълма. И така, вече сме на върха, а там ни посреща друга статуя – на мистериозна жена, държаща палмова клонка над главата си, а вятърът развява роклята и косата ѝ. Това е Статуята на освобождението. Излята от бронз, висока 14 метра, поставена върху каменен 26-метров пиедестал, статуята доминира над града. Издигната през 1947 г. , тя е символ на благодарността и признателността на унгарския народ към Съветския съюз, помогнали на страната да изтласка германските войски. Затова е свидетелствал и гравирания надпис, където Съветската армия се споменава като основен „освободител“ като освен на унгарски има и превод на руски. Е, нещата се променят, чувствата на унгарците също, а с тях и символите. Дълго потисканото негодуване срещу наложения Съветски режим прераства в преврат през 1956 г., а части от паметника са символично разрушени. След 1989 г. надписът е променен, благодарността и признателността вече не е към „съветските братя“, а доста по-общо към всички, паднали в борбата за независимост на Унгария, а руският надпис е заличен.
Точно зад променящата нагласите си бронзова жена се е заформила Цитаделата, построена след една друга, по-стара унгарска революция (1848-49 г.), за да служи като военна крепост на управляващите тогава Хабсбурги. Цитаделата е построена на такова стратегическо място, че ако има бъдещо въстание, австрийците да могат да обстрелят всеки, не само от страната на Буда, но и отсреща Дунава – в Пеща. Така че е била издигната по-скоро като заплаха и предпазна мярка спрямо бунтуващите се унгарци, колкото като функционираща крепост.
Качването на върха на хълма ще разкрие пред вас наистина забележителни гледки, така че не го пропускайте. Подгответе програмата си така, че да се настаните тук по време на изгрев или залез, няма да съжалявате, ако, разбира се, имате слънце по време на вашия престой, което да изгрява или залязва.
Слизаме от другата страна на хълма, за да се срещнем лично с монаха, дал името на това място – Свети Гелерт. Е, не точно лично, по-скоро с бронзовата му статуя, издигната в негова чест, която протяга ръце над града, държейки кръст в едната. От нея се слиза по красиво стълбище, което води до моста Елизабет (Ержбет), посветен на баварската кралица Елизабет, откъдето се открива и най-хубавата гледка към статуята на Гелерт.
След като сме се запознали с Гелерт, задължително следва да се отклоним наляво, за да посетим може би най-важната сграда от тази страна на Дунав, домът на унгарските крале – Замъкът Буда. Оригиналната историческа крепост е била завършена през 13 век, а през следващите две столетия – обновяван и развиван. По време на османското владичество Буда била разрушена и опожарена, а замъкът разграбен – султанът отнесъл в Константинопол всички бронзови статуи… Местното население се изнесло извън града, а неговото място заели турските емигранти. Въпреки, че много турски писатели са описвали красотата на замъка, той е оставен да западне и се превръща в казарма и склад, а църквата – в джамия. Освобождението от това турско преображение на града идва през 1686 г. с принц Чарлз, воден от християнската войска. След свободата обаче не следва радостно време, идват тежки години за Буда – пожари, чума, земетресения. Така през 18 век на мястото на това, което е останало от замъка след всички перипетии започва строителството на нови сгради в бароков стил. За съжаление той отново е разрушен през Втората световна война, но следвоенната реставрация запазва доколкото може останките от средновековните сгради и днес в този невероятен комплекс се намират готически църкви, известният рибарски бастион и самият дворец, помещават се още Националната галерия, Историческият музей и Кралската резиденция. Препоръчваме да изследвате и мистичния лабиринт на замъка – едно от скритите лица на Будапеща. Този исторически комплекс наистина е богат на предложения за вашата търсеща туристическа душа и вярваме, че времето, прекарано там, ще е наистина интересно и обогатяващо, да не говорим за красотата на сградите, която ще остане с вас за дълго.
За двойнствената самоличност на Будапеща може да се говори много, за двете му лица поотделно – също. Като че ли няма достатъчно време и думи. Но да се въодушевите да го посетите е истинската цел, за да може наистина да го изследвате отвътре, да го разберете и заобичате. Лицето Буда ви очаква със своята несъвършена скалиста земя, по която обаче нагоре, надолу се крият много символи, красота и история, готови да станат ваши. И помнете, всяка монета има две лица – ще ви срещнем и с Пеща.
