Не много висока, руса, мъничка, но не беззащитна, със съвършено премерени и плавни движения и изключително дълбоки сини очи. Името й сякаш напълно въплъщава първото впечатление, което добивате от нея – Виолета Ангелова. Тя е балерина, при това единствената танцуваща в САЩ, където живее през последните десет години със своя съпруг. В средата на двайсетте си години е, като повечето от тях са минали по палци в ритъма на класическия танц, който изпълва цялото й същество. Срещаме се през май месец, когато Виолета е в родината си във връзка със спектакли от програмата „Американски балет за България“, която се проведе за втора поредна година на сцената на Националната опера и балет в София.
Между репетиции и премиерни за страната ни представления тя отдели от времето си, за да се върне назад по пътя на нейния „смисъл“ – колкото личен, толкова и предопределен.
Майка й Грозданка Ангелова е основател и художествен ръководител повече от 25 години на балетна танцова школа „Бисер“ към читалище „Раковски“ в квартал Лозенец в София. Именно там Виолета прави първите си малки стъпки в преследване на голямата си детска мечта – да стане професионална балерина. „Дали съм имала избор да тръгна по друг път – сигурно съм имала, но аз никога не съм искала да бъда нещо различно от балерина“ – категорична е. На 10-годишна възраст се явила на изпит в Националното училище за танцово изкуство в столицата и с абсолютна детска увереност пренебрегнала всякаква възможност, че може да не я вземат. „Приех изпита по-скоро като продължение на обучението ми, отколкото като проверка на качествата ми“, спомня си тя. И въпреки, че не е сред първите я приемат.
Няколко години по-късно решила, че иска да се докосне до различни балетни школи, до европейския опит. „Имаше период, в който ситуацията в балетния свят в България не изглеждаше много добре. Нямаше възможност за реализация на моите съученички от по-горните класове поради липса на места в театрите. Много хора заминаваха в чужбина и аз започнах да се чудя, какво повече мога да постигна тук, какви възможности и перспективи ми предлагаше родната сцена? Тогава записах една касета с мои изпълнения и я изпратих на различни балетни училища в Европа. И подобно на кандидатстването ми в Хореографското училище в София най-много бях харесала школата към Виенската Щатсопера, като бях решила, че няма начин да не ме вземат. Отново имах огромна доза късмет – приеха ме със стипендия. Бях въодушевена и не мислех за бъдещето – очертаваше се едно четири-пет месечно пребиваване там, в зависимост от това докога ще ми стигнат средствата от стипендията. За щастие имах огромен късмет и шанс да ме вземат почти веднага след пристигането ми да играя в репертоарните представления на Виенската Щатсопера и така изкарвах допълнителни доходи, с които можех да си позволя да остана и да продължа образованието си.“ Виолета всъщност завършва паралелно Националното училище за танцово изкуство, отдел класически балет, и училището за танц към Виенската Щатсопера, а първият си спектакъл на престижната австрийска сцена изиграва на 17 годишна възраст. Когато я попитах за разликата в балетното обучение тя каза, че по нейно време нещото, което наистина е липсвало на подрастващите танцьорки в България е било практиката, липсата на истински професионални изяви. „Досега с публиката, усещането, което те завладява при танц пред пълна зала е нещо, което не се преподава в клас.“ А иначе Виолета много, наистина много обича Виена и съжалява, че откакто е напуснала града не се е връщала там. Нещо, което възнамерява да промени в близко бъдеще.
И въпреки, че когато говорим за класическо изкуство, каквото е балетът, предпочитаното място безспорно е Европа, то днес Вио, както я наричат приятелите, живее и работи в Ню Йорк, САЩ. Заминава по любов. Още като ученичка във Виена се запознава с съпруга си – година по-големия от нея руски балетист Алексей Агудин. След като завършил училище Алексей получил предложение за работа в Америка. Двамата седнали, помислили и решили, че не бива да се изпуска такава възможност и той заминал. Въпреки очакванията на техните близки и приятели, че разстоянието ще се окаже пагубно за връзката им, това не се случило. Две години по-късно тя последвала сърцето си отвъд океана. Заминала за САЩ след спречкване с директора, по младежки без да каже довиждане, два месеца преди края на сезона в Щатсопера, където вече била назначена. „Тръгнах си без никакво съжаление“, спомня си тя. Пристигнала май месец 2002 година в щата Индиана и веднага била поканена да танцува в Ballet Internationale. По-малко от година по-късно двамата с Алексей заминали за Ню Йорк където той бил избран да бъде част от Американския балетен театър – най-престижната балетна трупа в САЩ. Междувременно младата българка започнала да работи с различни танцови формации, до момента в който не взела решение за себе си, че след като ще прекара известно време в Америка иска да усвои метода на танц на легендарния балетист и хореограф Джордж Баланчин, основоположник на американския балет. И от всички възможности пред нея тя решила да работи с трупата на Сюзан Фарел, най-голямата муза на Баланчин. Явила се на прослушване и я одобрили.
Днес Вио експериментира в балета и често прибягва до съвременните форми на танца, защото дълбоко е убедена, че колкото и да обичаш едно нещо с времето то доскучава. Обича да разрушава правилата след като добре ги е усвоила и овладяла. Определя стила си по-скоро като американски, а професионалния си живот като „едно непрекъснато доказване – всеки ден и пред всеки“.
Най-ценното за нея е индивидуалността, която кара другите да те забелязват. „Аз се опитвам да не губя личния си глас за всичко свързано с балета“ – казва ангелоликата балерина.
Нейната различност се корени в разностранните артистични занимания, с които се захваща между танцовите сезони. Води курсове в частни балетни школи. Явява се на филмови кастинги, дори била на едно режисьорско виждане от това да играе малка роля във филма, отличен с няколко награди „Оскар“ „Черен лебед“. Но безспорно най-интересен от всичките странични проекти на красивата българка е Ballerina project на арт-фотографа Дейн Шитаджи (Dane Shitagi). Проектът представлява серии от снимки на балерини в градска среда, което според Виолета е начин да се представи в различна светлина изкуството на класическия танц, което би го направило по-достъпен като усещане и представа до по-голяма група хора. С Дейн работят заедно от 2004 година и вече имат почитатели, а прекрасните черно бели фотографии могат да се закупят от всеки, който може да си ги позволи. „Дълго време го обучавах какво да търси в изпълнението на една балерина“ – спомня си Вио, а от снимките си личи, че добре се е справила.
Днес талантливата балерина е отново в Америка, а на въпроса дали България й липсва – тя отговаря: „Аз живея там където съм и градя живота си там където съм – другото е много вредно“. И сигурно е права., защото само така можеш да съхраниш и насочиш в правилна посока енергията си. А Виолета Ангелова има нужда от енергия и вяра, защото оттук нататък и предстои още много от същото, по пътя към личното и артистично удовлетворение. По пътя към осъществяването на неповторимия Violeta Project.
Виолета Ангелова – единствената българска балерина в САЩ
