Die! Goldstein e мултимедиен проект на живеещия в Берлин композитор, фотограф-документалист и видео артист Диего Мар. Диего е представял работата си на над 100 концерта в градове като Токио, Барселона, Лондон, Глазгоу, Рим, Сараево, Токио и Банкок. Свирил е на една сцена с легендарните шотландци Mogwai, с Нао Сакамото и с един от предишните гости на софийската платформа „Шумна неделя“ – Дейв Филипс. Няколко часа преди първото представяне на проекта му „Dystopia Utopia“ у нас ние разговаряме с него. Името Die! Goldstein е, разбира се, и игра на думи с неговото собствено име Диего, но и зловещата сянка на героя на Оруел Голдщайн наднича зад рамото на артиста…
Тази седмица идваш в София, за да представиш „Dystopia Utopia” – аудио-визуално произведение, което определяш като live cinema (кино на живо) – генеративен, постоянно еволюиращ проект, в който музиката и визуализациите са в постоянна комуникация. Ще ни разкажеш ли повече?
„Dystopia Utopia” e в стилистиката на колажния филм. В него използвам визуален материал от различни източници, но от тях изграждам едно ново цяло като деконструирам оригиналния образ, добавям ефекти и го монтирам отново. Идеята за live cinema е осъществена, когато синхронът и реакцията между видео и аудио става в реално време. Така се създава наративна кинематография. Манипулирам аудио честотите с лайв видео ефекти, като използвам аналогов дисторжън и дигитални видео инструменти.
Какви са твоите вдъхновения и как стигна до тази арт форма?
Вдъхновявам се от дистопичната литература на Оруел, от футуризма на „Метрополис“ на Фриц Ланг, от мрачната страна на филмите на Дейвид Линч и човечността в работата на Рон Фрике. Повлияли са ми и музикални артисти като Godspeed! You Black Emperor, Nine Inch Nails, Sigur Ros и Тим Хекър. Освен всичко това много се интересувам и от неолибералната система, която доминира в западния свят, и от последствията от нея върху обществото и околната среда.
Терминът live cinema не ни казва много за звуковата част на твоята работа, но идваш в София по покана на платформите Amek и Abandonment, които оперират в сферата на ембиънт и нойз музиката и може би нещо такова трябва да очакваме от саундтрака на твоето изпълнение?
Звукът на „Dystopia Utopia” e смес от различни жанрове – ембиънт, дроун, нойз, индъстриъл и шугейз. Музиката следва пост-рок структура с различни промени в интензитета и мелодиите, които създават експериментален звуков пейзаж.
Кое идва първо в твоята работа – музиката или изображенията?
Започвам със звука, опитвам се да визуализирам музиката докато я композирам. Така създавам въображаема история от звук. По-късно се появяват визуализациите, за да се присъединят към звука.
Доколкото разбирам „Dystopia Utopia” е социално-икономическа еко критика към настоящата реалност, нещо подобно на лайв акциите на Дейв Филипс, но може би тонът е по-спокоен и изразните ти средства по-фигуративни?
„Dystopia Utopia” опитва да представи света, в който живеем, неговото двуличие, надежди и неправди. Проектът разкрива откъде идват всички тези вълни от езика на омразата, насилствените миграции и разрушаването на околната среда. Преди няколко години, по време на Borderline Noise Festival в Полша, имах щастието да деля една сцена с Дейв Филипс, но не зная дали моето произведение е по-тежко или по-спокойно (от лайв-пърформънса на Дейв – б.а.) – това ще прецени публиката.
Отразяват ли се местата, на които свириш, на бъдещите проявления на проекта ти? Да кажем, докато пътуваш из Източна Европа, ще използваш ли тукашните си впечатления като материал за следващи концерти?
Разбира се, че се отразяват. Да свириш на живо по света, да срещаш хора и народи, техните култури, и да се запознаваш с условията на живот в различните страни е ценно преживяване. Това ме вдъхновява като човек, но и влияе върху еволюцията на моя проект. За всяко следващо изпълнение видео-съдържанието се променя. Добавям неща, които междувременно са се случили по света или пък от предишни концерти. Музиката ми също се развива и през последните години става по-експериментална. Също така доста импровизирам. Всяко следващо изпълнение е по някакъв начин ново.
Твоята работа е намирала място на музикални, но и филмови фестивали. Коя публика реагира с повече разбиране към това, което правиш?
Хората реагират по различен начин, без значение какъв е контекстът и фокусът на събитието. Публиката е съставена от хора и те могат да задълбаят истински в изпълнението, защото “Dystopia Utopia” e посветено на нашия ежедневен живот. Факт обаче е, че посетителите на филмовите фестивали са по-отворени към дискусията и критичното възприемане на подобен тип проекти, защото често хората ходят на музикални фестивали, просто за да се забавляват. Често по време на филмовите фестивали се провеждат и дискусии, които се разгръщат в много вдъхновяващи дебати.
Съществува ли проектът ти на някакъв физически носител или неговата сила и есенция е в живото изпълнение?
През 2017 издадох дигитално „Dystopia Utopia” в аудио формат за берлинския лейбъл Neucrea Records . Може да го изтеглите безплатно оттук, но цялото аудио визуално преживяване съществува само на живо.
С „Distopia Utopia“ Die! Goldstein културната инициатива „Шумна неделя“ чества своето десето юбилейно издание. То ще се проведе на 24 ноември във Фабрика Автономия с начален час 20:00, като инициатори са обичайните заподозрени – лейбълът Amek, с който „Аларма Пънк Джаз“ също има не едно и две съвместни начинания през годините, и шуменският шумен колектив Abandonment. Идеята на „Шумните недели“ е винаги да са в неделя и посредством нойз, дроун, ембиънт и други любими нишови жанрове и направления да променят стереотипите на публиката, според които неделята е ден само за почивка.
