Театър „Гарик“ в детройтския център е препълнен с хора, дошли да гледат великия Хари Худини и нечовешките му изпълнения. Малко след уречения час той се появява. Блед е и му е зле, но въпреки това продължава с шоуто. По средата се свлича на земята. Публиката осъзнава, че това не е част от програмата, когато няколко души от екипа му се опитват да му помогнат да се съвземе. Худини не знае, но в този момент е с четиресетградусова температура и силно възпален апендицит. Хари продължава с шоуто и го завършва. Тези в публиката, които му ръкопляскат на крака, ще са последните хора, видели на живо представление на илюзиониста.
Хари има странна крива. Той пристига в Америка на борда на SS Fresia в същата година, в която ние се освобождаваме от османско робство. Семейството му също се стреми към освобождение, но на много по-ниско ниво. След като стъпват на американска земя, се отправят към Уисконсин, където баща му има уговорката да води църковния живот на малката еврейска общност в Апълтън. Това обаче не помага с парите и голямото семейство живее в покъртителна бедност. Малкият Хари, който тогава все още се казва Ерик, си навива на пръста, че ще избяга от бедността и ще извади семейството си от дупката. Все още не му е ясно как, но знае, че си пада по магиите. Той е обсебен от разказите за френския илюзионист Жан Юджийн Робърт-Худин. Толкова е привързан към френския магьосник, че дори взима името му.
Всичко, което Худини прави в следващите четиресет години, до голяма степен се дължи на френския майстор. Облеклото, маниерът, триковете – всичко е изучавано от разказите, книгите и статиите, до които успява да се добере. Все едно иска не просто да прилича на него, а да получи одобрението му, нищо че старият Худин умира преди младият да се роди.
След като се пробва с класически трикове с карти, Худини вижда, че не е най-добрият в това и историците го потвърждават. Затова Хари започва се упражнява с белезници. С времето става толкова добър, че когато ходи в нов град, кара полицията да го закопчава и да го заключва в ареста, само за да им покаже, че може да избяга.
За петнайсет години Худини се превръща в звезда. Той взима примера на идола си и третира програмата си не като дребна илюзия, а като нещо важно и труднопостижимо, за което трябва да се плащат добри пари. Неговата публика не е бедна, затова и каскадите му не са лесно повторими.
По време на турнето си в Европа Худини иска разрешение от наследниците на Худин да посети гроба му и да поговори с тях за баща им, но те му отказват. Нещо се чупи в него и той посвещава остатъка от живота си да разобличи идола си в невежество и шарлатанство. Дори пише книга и издава няколко броя на списание, посветени на темата. Той се опитва да отхвърли Худин като новатор и да изтрие името му от световната история. Нещо като отхвърляне на собственото си величие по много егоистичен начин. В късния си период той се превръща в недоволен и нарцистичен човек, който иска всеки срещнат да му благодари за това, че го е видял. Славата му го изяжда и го лишава от воля и амбиция.
Връщам ви в Детройт след последното му шоу. По това време Худини е на петдесет и две и е научил всеки трик в занаята си, дори е написал няколко учебника по темата. Той знае как да се изплъзне от всичко, което се опитва да го задържи, и е убеден, че и този път няма да е по-различно. Хоспитализиран е с недобри прогнози, но това за Хари е ежедневие. Лошите прогнози и големият риск са това, което го прави известен и по-богат от всеки друг илюзионист преди него. Смъртта и нейното отбягване са последният му опит за магия. Но, както знаем, магията не съществува.
