След първия репортаж „Запознай се с Бразилия!“ продължаваме с пътешествието и кулминацията Карнавала в Рио де Жанейро. Разстоянието между Рио и Сао Пауло не е голямо за бразилските мащаби – 432км. По пътя посетихме базиликата на „Дева Мария от Апаресида“ . Това е вторият по големина храм в католически свят след този на „Свети Петър“ във Ватикана.
В храма ще забележите сини плочки, подредени като мозайка и разказващи истории. Те се наричат „азулежу“. Азулежу е португалска дума, която означава квадратна керамична плочка с глазура от едната страна в син цвят, типична за Португалия, а иначе идваща от персийско-арабския свят. Португалците са я „присвоили“, доразвили и съответно пренесли в Бразилия.
Малко преди Рио свихме към курортния град Терезополис, където прекарахме един ден. От моя прозорец ме посрещна Пръстът Господен или на португалски Dedo de Deus – връх, който се е превърнал в символ на града.
Много важен момент за всеки турист е първата шураскария. Задължително посетете този тип ресторанти, ако не сте вегетарианци. Носят ви различни видове месо поднесени на шиш. Не се налага да викате, поръчвате или махате, единственото, което е необходимо, е да обърнете на зелената му страна поставено на масата картонче и да чакате от кухнята да излязат вкусотиите.
След това обръщате на червено и потокът спира.
Когато пристигнахме в Рио, целта ни беше ясна – плажа Ипанема. За всеки един от плажовете Леблон, Ипанема и Копакабана мозаечната настилка е уникална. Не че това е най-важното, но прави впечатление. Това, което ще ви остави без дъх, е синият цвят на небето и океана. Мислех си, че някои цветове само на фотошоп се докарват с подобна сила… Но природата на Бразилия ми доказа обратното. В края на Ипанема се извисява хълмът Пао де Асукар – сладкият хляб, на който по-късно се и качихме.
В Рио прекарахме и четирите карнавални дни. Попаднахме в центрофугата на празнуващите хора. Включително и на дневния детски карнавал. Маскирани родители и деца се пръскаха с пяна и изстрелваха конфети. Беше голяма забава за всички.
Другият емблематичен плаж е Копакабана. Обявен е за най-красивият в света. Плажуващите се радват на постоянните вълни и жарко слънце. Огромна плажна ивица и една такава светлина…
Имахме уникалната възможност да бъдем на дефилето на най-добрите школи по самба. Мястото, на което щастието съществува, се нарича самбодрумо.
Хиляди, хиляди танцуващи, пеещи и усмихнати хора. Чак не ти се вярва, че това е възможно. Но аз прекарах най-невероятните часове, за да разбера принципа на латиноамериканеца, а именно бъди щастлив. Alegria трябва да цари от самото ти раждане та чак до смъртта. Затова и всичко се мисли в тази посока – да се поддържа еуфоричният коктейл.
Присъствахме на втория ден от дефилето на школите по самба. Програмата е следната – във всеки един от тях се представят по пет школи. Всяка разполага с 1 час и 15 минути, за да разкаже своята тема. Следва почивка от половин час и застъпва следващата. Участниците в една школа наброяват повече от 5 хиляди души. Много от тях плащат, за да участват в дефилето.
Огромна чест е да бъдеш на самбодрумо в Рио, защото там се виждат най-добрите школи по самба на Бразилия. Темите, разгърнати от школите, бяха „Супергероят“, „Развитието на Бразилия“, „Футболните успехи през 80-те години“ и „Личността на Айртон Сена“. Тя стана и школата победител за 2014 година.
В края на престоя в Рио се качихме на хълма Пао де Асукар. От втората и по-висока част на Пао де Аскур се виждат всички плажове и заливи на града. Вълшебно е. В далечината ще видите и статуята на Иисус Христос. Ние не я посетихме, защото се разбра, че закупуването на билети става само в интернет.Та ако отивате към Рио и искате да се качите дотам, си купете онлайн билети предварително, още в България.
Посетихме и ботаническата градина в Рио. Място, на което е отделил дълги часове и Чарлз Дарвин. Видяхме дървото – „Бразил“, откъдето произлиза наименованието на страната.
Също така и водната лилия „Виториа Режиа“, на която ако стъпите, няма да потънете. Издържа теглото на един човек.
От Рио взехме самолет за Сао Пауло. Предстояха ни последните дни от нашето посещение. Очаквайте третата част, в която се срещнахме с Културната асоциация на българския народ в Бразилия – „Българи“.
