Доскоро не бихме могли да видим пресечната точка между безработицата в големите градове и престъпността в малките населени места.
На пръв поглед между тях няма много общо, освен това че и двете явления са част от проблемите в нашето общество, но тъй като са грижа на две различни ведомства – МВР и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), някак си живееха самостоятелен живот в общия кюп от натрупани и нерешени през годините въпроси. Върху тях се отлагаха къде-къде по-важни и скандални теми, като „Наглите“, назначенията в МВР, промените в КТ, неизплатените заплати в различни отрасли, така че хроничната безработица и престъпността в нейната битова и провинциална форма се превърнаха в нещо твърде обикновено, дребно, частно и се сляха с декора на недотам приветливата среда в по-големия и по-малкия град.
И така, докато един далновиден министър не реши да ги събере и бракосъчетае. Във форумите даже се появиха възторжени мнения от типа „С един куршум два заека“. Ура!
Да, да, ама – не.
Примамливо е и някак твърде леконравно да повярваме безкритично, че като съберем Проблем 1 + Проблем 2 ще получим РЕШЕНИЕТО. Я се получи така, я – не. Както знаем, намеренията, особено когато са само в плана на благоприятното развитие са едно – но действителността, притежава изменчивата ирония да обърква нещата, работейки с повече възможности.
Затова да допуснем и други отговори на това уравнение:
А) Проблем 3
Б) Голяма каша
В) Мижав резултат + големи разходи
Г) Проблем 1.1 + Проблем 2.1
Д) Друго
Заравяме се по-дълбоко в идеята безработни да пазят малките градове в търсенето на рационалното зрънце… Програмата трябва да обхване 5000 човека или около 1.3% от безработните, т.е. тя не е за всички, а за много малка част от тях. Проблемът с безработицата в своите 98.7% си остава да хваща прах и да си чака реда, но на 1.3% щастливци им провървява.
Да видим докога?
Не за дълго, защото се касае за заетост със срок от 9 месеца, т.е. след 9 месеца безработните пак се връщат там, откъдето са дошли – на пазара на труда, евентуално. Финансирането по тази програма е в размер на 15 млн. лв., което прави средно по 333. 33 лв. месечна заплата на безработен.
Правят се и някакви уговорки за релокация на трудовите ресурси – в малките населени места, с висока престъпност живеят предимно граждани в пенсионна възраст, а въпросните безработни трябва да се преместят от по-голям град в по-малкия и с атрактивната сума от 333. 33 лв. на месец да си наемат квартира, да си плащат режийните, разходите за храна и евентуално да подобрят жизнения си стандарт и самочувствието си за 9 месеца. Ами, ако не може да се живее в България, дори и скромно с 333.33 лв./месечно?
Дали пък тази мярка няма да доведе до обратния резултат – увеличение на престъпността във въпросните малки населени места…Кой знае. Ясно е, още че подобни мерки няма да повишат квалификацията на участниците, нито до увеличение на производителността на труда у нас за периода на действието си. С временни и частични инициативи нещата се решават за кратно и на парче, но проблемите остават.
Остава и съмнението за нерационално похарчените средства.
А докато икономиката не даде поне 3% стабилен растеж, подобрение на пазара на труда няма да има, въпреки изхарчените пари за субсидирана заетост.
В заключение, ако правителството разполага с 15 млн., които може да похарчи предизборно, нека видим за какви по-смислени инициативи с по-траен резултат да даде парите: Вариант 1 – да ги вложи за придобиване и преустройване на нефункциониращи сгради, където да настани бежанци и бездомни.
Допишете останалите варианти като коментар под статията.
Обещаваме да ги изпратим на държавните мъже и жени.
По данни на НСИ за март 2013-та:
| Общо заети | 2 230 612 души |
| Обществен сектор | 584 907 души |
| Частен сектор | 1 645 705 души |
Общ брой на населението, Преброяване на населението на Р. България, 2011-та, НСИ – 7 364 570 души.
Безработни и коефициент на безработица, 2013-та , НСИ – 436 300 души или около 12.9% от трудоспособното население.
