Повече от лесно е да разпознаем значението, което се крие зад баската дума Dantza не само заради близостта ѝ с Dance, Tanz и танц, а и заради контекста, в който я срещаме – плакатите, с които филмът е рекламиран като част от тазгодишната Киномания и поредицата от 12 прожекции на танцови филми, с които организаторите на фестивала ни изненадаха. Dantza може да е филм за всяко друго традиционно танцово изкуство, но ето че той говори за баския фолклорен танц и изобщо за баската култура, не само в автономната област в Северна Испания, но и като цяло в района на Пиренеите. Защо ние мислим, че подобен художествен проект си струва да бъде видян и да бъде направен, е добър въпрос, чийто отговор се надяваме да откриете в текста.
Какво обаче знаем за баските? Според някои теории баският език или Euskara е единственият оцелял от пре-индо-европейските езици в Западна Европа, заобиколен от френски и испански, с които активно обменя лексика. През 60-те години на миналия век баският е стандартизиран под името Euskara Bauta след „омекване“ на франкиския режим в Испания. Някои изследователи твърдят, че в някои свои особености баският се родее с кавказките езици, а можем да срещнем дори публикации, празнуващи родството между баски и келти. Без да можем да оспорим такова твърдение, но и без да можем да го подкрепим, ние приемаме за нормално народите да търсят произхода си все някъде, дори и в сферата на мистификацията. Но, казва историята, когато търсиш корените си в спекулативни теории, е много възможно да изгубиш самите корени, да изгубиш материалната си и духовната си култура, залутан в често пъти политически нюансираното теоретизиране за това откъде произхожда народът ти. Съвсем нормално е да съществуват множество перспективи към въпроса за произхода и търсенето на корените, но една от тях ще опитаме да откроим в следващите изречения и тя се съдържа именно в новия поглед, който филмът ни предлага към традиционната танцова култура.
Да търсиш корените си обикновено означава да се намериш в някаква генеалогична линия, да се сравниш с други като теб, да разбереш с какво се различаваш, но и по какво приличаш на тях. Намираме себе си винаги чрез другия, чрез неговите очи, чрез неговото оценяващо присъствие. Човешките същества не са мерило сами за себе си. Затова и филмът Dantza, който не е нито типичният художествен, нито типичният документален филм, е прекрасен начин да се срещнем с баската култура и да я измерим през призмата на естетическото. Посланието на филма се носи единствено от танца и от музиката. В него няма диалог, реч и каквато и да е сюжетност освен онази, която сезоните и изобщо цикълът на природата и човешкия живот налагат върху танца, върху неговия ритъм и неговата форма. Баските танци са социални, казва филмът, а ние бихме добавили, че по своята социалност те много приличат на българските народни танци. И още – че в други особености – стъпки, скокове – поразително приличат на ирландските танци.
Танцовата култура на баските включва около 400 танца, а костюмите, фигурите и стъпките варират в зависимост от региона. Някои от танците са ритуални и се изпълняват от мъже, други са в линии и кръгове, каквото е и нашенското хоро, а трети се танцуват в затворени квадрати, както това се случва при ирландските ceili танци или в класическия менует. Това изглежда е още едно потвърждение, наред с активната обмяна между баския и останалите му географски близки езици, за тясното взаимодействие, в което се е развивала танцовата, а и изобщо културата на Западна Европа. В този смисъл, Dantza прави дискретна заявка за мястото на баската култура на картата на континента, говорейки хем за отделното, хем за общото и то чрез универсалния език на танца.
Няма как да не споменем визуалната красота на филма, making-а на който можете да видите тук. Пространствата в него – ритуални, социални или свързани предимно със забавление – допълват синестезията от звук и танц, която задържа зрителя в салона въпреки дългата почти два часа прожекция. Това е мястото да допълним впечатленията си с няколко уговорки: Dantza e художествен, силно абстрактен филм, чието основно послание е за силата на танца да удържи заедността, общността и традициите ѝ, и по всяка вероятност не на всеки би се харесал именно заради липсата на сюжет, който е решаващ за интереса на някои зрители.
Dantza е кино, направено със средствата на модерния танцов пърформанс и изразява посланията си именно чрез материала, с който работи и танцът – човешките тела. Това от своя страна може би силно ще стесни аудиторията му и прожекциите му единствено в рамките на фестивали. Нещо, което в никакъв случай не ограбва качествата му, напротив – тъкмо трудните и почти абстрактни послания, до които стигаме рядко в свят, изобилстващ от образи и съобщения, понякога грабват вниманието, поставят на изпитание гледната ни точка към света и ни карат да се учим и да се срещаме с нови неща. Защо не и как да танцуваме баски танци?
