Можем и ще ви заведем на много места. Преди това обаче има нещо, което трябва да стане ясно: има нещо по-важно от самата дестинация, има нещо по-истинско от конкретното място и то трябва да стане истина за всички. Да, баналната истина, че „Не целта е цел, а Пътят“ – Лао Дзъ, VI в пр.Хр. Защото истинският път е този към пътуването.
Казвано е, чувано е… Но прието ли е? Вярваме ли наистина, че самият път е по-важен от нашата дестинация? Прекарваме толкова време в мечтание за нашата нова цел, че забравяме да бъдем тук и сега по време на самото ни пътешествие. А то понякога е дори по-наситено с емоции, по-вълнуващо. Да, понякога е нескопосано, пълно с грешни посоки, забравени „жизненоважни“ неща за почивката, транспортни главоболия, малки неразбирателства… Но именно тази емоционална смесица го прави истинско. И след всичко това, когато пристигнем, тогава се чувстваме, че извървели пътя си можем да се насладим на мястото. Необходимо е да го знаем, а след време и да го осъзнаем – пътят е важен, не целта.
Ако се вслушаме в думите на Лао Дзъ и видим това, което и той е видял, вече няма с нервно нетърпение да очакваме просто момента на ваканцията, на точния ден, в който ще стъпим на това място. Тогава ще започнем да усещаме истински самото приготовление. Ще започнем да виждаме очарованието в малките неща, които като пъзел ще сглобят цялото ни пътешествие. Радостта от планирането, която ни завладява дни и седмици преди това; трепетът, с който отделяме необходимото; усмивката, с която затваряме куфара и казваме „до скоро“ на котката си. Всичко това е толкова вълнуващо, колкото и крайната ни цел. И нямаме предвид вълнение от предстоящото, защото то не е сигурно. Става въпрос за вълнение от самия път, този който започва много преди да стегнете багажа предната вечер и много преди да стъпите в превозното средство, много преди самото конкретно пътешествие.
След като всичко е планирано или не толкова, продължаваме да нареждаме пъзела. Следва частта със самото пътуване, може би най-истинската – започва нашият живот, защото „Да пътуваш е да живееш“. Ако Лао Дзъ ни мотивира да се наслаждаваме на всичко, свързано с пътуването, то Ханс Кристиян Андерсен ни мотивира да го правим – да пътуваме, за да живеем. Защото очевидно животът е станал всичко друго, но не и мястото и времето, в което сме. Той е някъде другаде и не сега, защото не сме съумели да навържем нужното, за да го наречем Живот. За много хора той е в пътуването. Без значение от причините – дали ще е отегчена домакиня, мечтаеща за далечни приключения; млада двойка, която иска да открива света заедно; авантюристичен мъж или жена в преследване на силни усещания; артист, търсещ вдъхновение в стари сгради и криволичещи улици или ти, или аз… За всеки пътуването е различно и представата за него – също. Няма правилно и грешно, само път и то за всеки.
Някои пътища са добре познати, удобно утъпкани, за да минем по тях безпроблемно (макар че това не е гаранция) и да достигнем до известна дестинация. Място, за което всички говорят, място, което вече си мислим, че познаваме от множеството виждани снимки. Топ дестинации ги наричат. Там, където всеки трябва да отиде, да пипне, да види. Не, не съществува трябва и не трябва – само искам и не искам. Всяко място има своя чар и за всяко място има хора. Точно както за всеки влак – пътници… И именно този влак ще откара тези пътници… до това място.
Забравили сме да експериментираме, а именно пътешествието е най-големият експеримент. Той от своя страна предлага куп малки такива. Да опитваш нова храна, да говориш с нови хора, да се запознаеш с различни традиции, да научиш друг език и да се опиташ да говориш на него; да вървиш по незнайни пътища, да запечатваш незабравими гледки и да ги споделяш с някой; да се раждат приятелства с някой толкова нов и различен, да се докоснеш до коренно различна култура и да ти хареса; да учиш за новата страна и да разказваш за своята. Списъкът с тези малки експерименти, които ни предоставя едно пътуване, е просто безкраен и удивителен.
Ураганът от емоции, който ни връхлита по време на пътуване е толкова неописуем понякога. Това е вихрушка, която ни завърта, преобразява ни и дори ни преражда. Връща ни на земята обновени, заредени и готови. Пътуването е банката, която ни влива живот. Затова тя трябва да е винаги пълна. За нашето собствено здраве. Преди да заключи, че „Да пътуваш е да живееш“ Ханс Кристиян Андерсен ни подсказва, че това може да се случи по всякакъв начин:
„Да се движиш, да дишаш, да летиш, да плуваш“
Затова движете се, пътувайте наблизо и надалече, летете със самолети и с птиците, плувайте с кораби и с делфините, и вдишвайте всеки миг от този живот, наречен Пътуване.
