В края на 63-та, Ед Съливан слиза от самолет на Хийтроу в Лондон. Той е заедно с мениджъра си и режисьора на предаването си. Докато се движат през летището виждат нещо, което са виждали само още веднъж преди близо десет години в Америка. Хийтроу е претъпкан с младежи, които чакат да видят любимата си група. Те крещят и се бутат без да им пука от нищо. От самолета слизат The Beatles и летището се превръща в арена. Ед поглежда антуража си и им казва, че историята с Елвис се повтаря. Няколко часа по-късно Съливан вече разговаря с мениджъра на лондонската група. Той иска да уреди концерт на американска почва, но Браян Епстийн му казва, че Ленън и момчетата ще свирят почти за без пари в шоуто му в три поредни недели. Двамата си стискат ръцете. Два месеца по-късно The Beatles са показани за първи път на живо по телевизията и какво следва всички знаем.
Причината Браян Епстийн да отдаде групата си за жълти стотинки е Ед Съливан. Той е първият значим водещ в света. Никой преди него не е успявал да създава звезди за една вечер. Ед Съливан е всичко, което е американската телевизия до днес. Всяка неделя от девет до десет вечерта Америка млъква, пуска CBS и научава кои са новите ѝ идоли. Един час изпълнен с всякакви таланти – от магьосници през циркови артисти, музиканти, актьори и комици, всички които осъзнават, че след петте минути при Ед животът им ще се промени. И, разбира се, можем да обвиним просто липсата на конкуренция в онези години, когато телевизията прави първите си крачки, но няма да е честно към човека, който написа наръчника на водещия през проби и грешки.
Ед Съливан далеч не е талантлив мъж. В най-добрия случай е посредствен. Като малък е бил надарен спортист и всички са очаквали от него да стане професионален бейзболист. За щастие на всички, Ед има други амбиции и още по време на гимназията започва да пише спортни новини в местен бруклински вестник. Харесва му и щом завършва училище, започва веднага на пълен работен ден във всекидневника. С времето интересите му се разширяват и напускат пределите на спорта в Ню Йорк. Той започва да ходи по представления и клубове, да чете колегите си и клюкарските колонки в таблоидите. Запознава се с хора и, противно на очакванията и липсата си на харизма, става приятел с музиканти и актьори.
Съливан и The Jackson five, 1968. /getty/
След близо шест години спортни вести, Ед Съливан започва да пише своя собствена колонка в The New York daily news. С времето текстовете му стават важни не само за читателите, но и за самите обекти на колонките и с това влиянието му в средата се увеличава. Започва да прави радио предавания и да говори за това кое харесва и кое не. Хората го слушат и му вярват. До този момент широката публика няма идея как изглежда човекът от вестника и радиото, но знаят че мисли като тях. Думите му са лишени от претенция, играе го човек от народа по малко снизходителен начин, достатъчен, за да бъде авторитетен, но не и арогантен. След няколко години като водещ на вариете програми в местни клубове, той е повикан в централата на CBS.
Ед Съливан и Мик Джагър, 1969. /CBS/
На двайсети юни 1948-та, в десет часа източно време за първи път на екрана се появява Ед Съливан. Анонимният глас от радиото вече има лице и то по никакъв начин не пречи на предишната идея за него, даже помага. Ед не говори много, казва добър вечер и представя първите си изпълнители – Дийн Мартин и Джери Люис. Следват 23 години, в които всяка неделя в същия час светът наблюдава същия и вечно резервиран Ед Съливан на живо от Ню Йорк. След като решава да се пенсионира през 71-та, театърът, от който се излъчва шоуто, е кръстен на него.
