Ставаме по-добри в нещата, с които се занимаваме с течение на годините и натрупания опит.
Това се отнася за повечето професии: артисти, лекари, инженери, журналисти, спортисти – те стават по-добри с хода на времето. Днес превъзхождаме в много сфери поколенията преди нас.
Но не така стоят нещата с парите. Ако се вгледаме в размера на личните фалити, загубите, ипотеките, дълговете по подразбиране, спестяванията, ще видим че хората днес с нищо не превъзхождат предишните поколения. Даже са по-неразумни в разходите си.
Ето някои неосъзнати грешки, които ни влачат към дъното най-често:
Когато става въпрос за икономика, намесваме политическите с възгледи и лични пристрастия към една или друга идея, източник на информация, който смятаме за най-безпристрастен.
Информираме се, но от друга страна си оставаме финансово неграмотни в много отношения и даже не допускаме, че грешим. Не знаем какво означава сложна лихва, но сме на път да изтеглим кредит с такава, бегло разбираме какво е инфлация, но сме убедени, че вземаме добри финансови решения…Срещу всеки лев, който печелим стоят мечти на двойна стойност.
Харчим много, за да впечатлим другите, но много малко от тях наистина се интересуват от нас или не точно по този начин. Колко от приятелите ви искат да знаят от каква кожа и в резултат на какъв процес е произведена чантата ви? Или колко шум може да вдигне новата ви кола?
До преди 5-6 години бяхме напълно убедени – или някои от нас бяха – че пазарите ще се развиват само напред и нагоре; че търсенето непрекъснато ще се увеличава; че можем да направим адекватна финансова прогноза, която включва поне 20%-ен ръст. Думи като „фи-нансов риск“ и „неблагоприятен сценарий“ се свързваха с липса на корпоративен морал и ангажираност с целите на организацията…
Когато чуем по телевизията, че правителството увеличава дефицита или работи на дефицит, започваме да сипем упреци по финансовия министър и кабинета. Но никак не се притесняваме, когато си купим нещо с кредитната карта, т.е. когато задлъжнеем, ама безкасово.
Най-високата сметка, която плащаме през целия си живот, обаче е лихвата. Тя превишава разходите за храна, ваканции, училище, дрехи, вечери навън и всички форми на забавление.
Така стоят нещата, защото не пестим. И живеем по начин, който не можем да си позволим. A бъдещето бавно става собственик на доходите ни.
