Има една група, Tonto’s expanding headband се казва, която сама по себе си не е направила нищо кой знае какво в световната музика. Групата има само един албум, композиран единствено и само на синтезатор. Става дума за много ранната седемдесетарска електронна музика, на която се е гледало с удивление, но от това лошото. Хората са се смеели на цялото начинание и не са искали да вземат на сериозно синтезатора като нищо друго, освен помощен инструмент. И докато хората се смеят на Tonto’s expanding headband, двадесетгодишния Стиви Уондър ги слуша и осъзнава, че там в тази кутия за синтетични звуци има много повече от недодялана електроника. Годината е 1971-ва и Стиви Уондър влиза класическия си период. Той ще спечели три Грами за албум на годината в три последователни години, ще промени популярната музика завинаги и ще е първият музикант, който веднъж завинаги прави моста между черната музика и попа. И всичко това още преди да е навършил двадесет и пет.
Стиви Уондър, 70-те години. /rollingstone/
Двайсет години по-рано Стивланд Джудкинс вече свири на пиано и хармоника. Той е незрящ и подобно на много такива музиканти, има нечовешки слух и усет за хармония и композиране. Родителите му вече са разведени и той няма контакт с баща си. Майка му, също композитор, вече го е записала в църковен хор, където малкият Стивланд да може да развива таланта си. На всички, които са познавали Стиви като дете, им е било ясно, че той трябва да пее, да свири и да се занимава с таланта си, който толкова леко излиза от него, че чак не е честно. Това явно се впива в главата на малкия гений и той го приема като нещо естествено. На десет започва да пее по улиците с един от приятелите си, защото трябва да изкара музиката от себе си. Малко по малко от уличните ъгли пеенето им влиза по клубове и рождени дни, и в Детройт започва да се говори за детето чудо.
Стиви като дете. /cnb/
По случайност или не, Детройт през 60-те години е люлката на черната музика във всичките ѝ жанрове. Виновникът за тази културна революция е Бери Горди и лейбълът му Motown. По това време Горди е прекалено зает с Даяна Роуз и братята Джаксън, за да обръща внимание на едно десетгодишно сляпо момче, което има талант. Въпреки това, по препоръки на няколко от близките му служители, той предлага договор на Стиви за пет години като му плаща по двайсет долара на седмица и му предоставя вокален педагог. Не е зле за седемдесетте години. Естествено, Стиви и майка му приемат и, естествено, никой в лейбъла не знае, какво да прави с таланта му. Затова правят най-очевидното нещо и записват албум – трибют към чичо Рей. Карат единайсетгодишния Стиви да пее песни на великия и, по случайност, също незрящ Рей Чарлс с надеждата, че нещо ще се случи. Нищо не се случва. Албумът е провал. След това решават, че Стиви Уондър е направен за джаз и му дават възможността да направи такъв албум. Отново колосален провал.
Първият му успех изобщо не се дължи на лейбъла. „Fingertips“ е част от двайсет минутно участие на Стиви, той е извикан на бис и започва да свири на хармониката си. За първи път е хванат в стихията си и е пуснат в продажба в този си вид. „Fingertips“ става номер едно в класацията на Billboard. Уондър е на тринайсет. И това е важно, защото всяко момче, независимо гений или не, започва да се променя на тринайсет. В следващите няколко години гласът на Стиви започва да мутира и за малко не е изхвърлен от лейбъла. Опитва да пробие в киното, където се снима в два ужасни филма и на осемнайсет е на ръба. Следват два хита и му се предоставя възможност да направи собствен проект, да покаже какво всъщност чуват очите му. И така стигаме до синтезатора на Tonto’s expanding headband и красивият ум на Стиви Уондър.
