На 22 март 2014 г. преминах с кола през град Попово и реших да заснема в движение какво виждам. Няма никакъв повод, в града нищо не се случва, а и нямам никакво желание да нощувам там, макар че първата снимка, която направих, е на реклама за хостел зад кофа за боклук.
Архитектурата е „забележителна”. Пред блоковете има нещо, което работи нон-стоп. Така изглежда през деня, а през нощта вероятно няма толкова „много” хора…
Градът, според един данъчен османо-турски документ от 1524 г., свързан с Попово, е започнал своето съществуване като Поп Алагьоз. След Освобождението, на 10 юни 1883 г., Попово е обявен за градец с княжески указ.
Камери за наблюдение и “спалните” на Попово. Подобни сгради има в Италия, Франция, Канада и някои градове на Руската федерация.
Някога градът е бил добре развит икономически център с маслобойна; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика; много модерна за времето си мелница; плетачна фабрика; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ с машини, специално доставени от Германия.
Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки; тютюнева фабрика „Фар“.
На 19 декември 1926 г. светва и първата улична електрическа лампа.
Електрическите стълбове на Попово днес.
Някога градът е изглеждал така.
Попово днес…
