Ханс Хофман е имигрирал преди близо десет години в Щатите. Той е принуден, тъй като годината е 42-ра, а в Германия няма място за абстрактен експресионизъм, всички знаем защо. Така де, Хофман преподава в Масачузетс. По време на един от майсторските му класове се запознават двама души, които малко след това се влюбват. Това са Вирджиния и Робърт. И двамата художници, и двамата въвлечени в тежкия авангард на Ню Йорк, и двамата смахнати до мозъка на костите си. Женят се и тя взима фамилията му – Де Ниро. Близо година след класовете при Хофман, им се ражда син, кръстен на баща си. Още преди да се научи да говори, той е свидетел на развода между майка си и баща си, защото големият Робърт си признава, че е гей.
Робърт Де Ниро с баща си. /panorama/
Малкият Робърт остава при майка си, която е далече от католическите разбирания на родителите си и го възпитава единствено по интуиция. Тя не забранява на баща му да го вижда и често има нужда от него в гледането на детето – нещо, което родителите ѝ не одобряват. Естествено че, имайки тези обстоятелства и генетичен код, малкият Робърт Де Ниро ще прояви афинитет към изкуствата, който се заражда в шестгодишния Боби, вероятно, заради баща му и стремежа му за нормалност (който ще намери израз десет години по-късно в метода на Стела Адлер). Но да не избързваме. Де Ниро расте в Манхатън, или по-точно в италианския квартал, обграден от експресивни емигранти с топла кръв. А той е интроверт с проблемно семейство.
На дванайсет, докато е с баба си и дядо си, е заведен в местна катедрала и е покръстен в католическата вяра без нито той, нито родителите му да са го искали. Но Робърт се примирява. Това е най-малкият му проблем. Той вече е сменил три училища и не може да намери средата си извън улиците на „Малката Италия“, където другарува с няколко диви момчета, с които правят бели и се борят с хормоните си. До днес тези момчета са близки с Боб. В крайна сметка, човек не може да бяга от отговорността, която му е дадена отгоре и Де Ниро се записва в училище за изкуства. Там изкарва две години – до девети клас. Осъзнал, какво иска да прави той влиза в гимназия с ясната идея, че няма да я завърши. Така и става. На шестнайсет обявява, че е приключил с традиционното образование и се записва при гуруто на всички метод актьори – Стела Адлер.
Де Ниро като статист в Three rooms in Manhattan, 1965. /Ipost/
Адлер е ментор на повечето велики актьори от миналия век. Тя е един от учениците на Станиславски и един от първите преподаватели, които променят философията му относно актьорската игра. Тя спомага за въвеждането на метода, който за разлика от методиката на Станиславски предизвиква, а не извиква емоционална памет. Под нейно менторство излизат актьори като Джеймс Дийн и Марлон Брандо, които по това време жънат успеха от „The young lions“ без да знаят, че наследникът им е започнал пътя си. На Де Ниро му отнема четири години преди да бъде повикан за първата си роля, не от някой друг, а от лидера на „Новия Холивуд“ – Брайън Де Палма.
Де Ниро получава малка роля, но трябва да чака още шест години преди да се види на екран, тъй като премиерата на The wedding party е отлагана многократно. Най-накрая филмът излиза по кината през пролетта на 69-та. За всички с очи е ясно, че Робърт е важен и не му отнема много, преди да започне снимки за втората си роля. Отново епизодична, за култов режисьор и отново след нея е ясно, че детето на художниците си го бива. През следващите две години Де Ниро ходи по кастинги с около двайсет фотографии на себе си в различни костюми, за да покаже, че може да играе всичко. Естествено, в началото на кариерата му малко хора са го взимали толкова на сериозно, докато не се появява един смахнат и особен човек, който през 72-ра година вижда в Де Ниро това, което ние виждаме днес. В края на същата година, Скорсезе казва „Action“ за първи път на снимачната площадка на „Mean Streets“ и останалото е история.
