Преди време случайно попаднахме в you tube на документалния филм „Седем пътя към София“ – историите на чужденци, намерили и останали в града ни. На 17-ти септември празнуваме деня на София, но и 140-годишнината ѝ като столица на България. Тя се променя постоянно, понякога за добро, друг път с уговорки, че може и добро да е това, което се случва с нея. Ако запазим облика и духа ѝ, без това да пречи на порастването ѝ на пространство и хора, ако съумеем да балансираме между минало и бъдеще, между традиция и настояще, между бетон и стъкло, от една страна, и зелени пространства за хората, от друга, бихме имали шанса да се радваме на един красив, пъстър и гостоприемен град, в който човешкото е важно присъствие.
„Градски вибрации“ е мащабен аудио-визуален спектакъл, посветен на тази годишнина и ще можем да го видим във вторник, на 17-ти, на площад „Княз Александър I“. За да научим повече се свързахме с Ина Кънчева – един от авторите и гласовете в спектакъла.
Какво казва спектакълът „София Градски вибрации – 140 удара в минута“ и на какъв/чий език го казва?
Спектакълът ни е мултижанров крос-медиен проект, който има в основата си една алегория на сетивата и свързва в едно архитектурата, историята, поезията, пулса и вибрациите на града.
Проектът е мащабен, но кога и как дойде идеята за реализирането му? Какви са традицията и предисторията, стоящи зад това, което ще видим във вторник?
Идеята му се роди преди около 6 месеца и тръгна от желанието на Дирекция култура към СО да отпразнуваме София с един спектакъл, който да има импровизационен и многолик характер. Съставихме нашата концепция, в която създадохме смесица от произведения на знаменити български поети и писатели като метафоричен разказ върху темата за “вяра, надежда и любов” и мъдростта на осъзнаването им. В контекста на тази червена нишка стъпихме и на архивни кадри от София, които използваме като основа на нашата картина.
Как се правят образи от звуци и картини и какви ще бъдат образите, с които е населен спектакълът?
Музиката е универсален език, който силно влияе на нашите емоции. Както всичко в изкуството, няма нужда от обяснения или анализи. Тя има чудното свойство да създава “ картини” по индиректен начин и да пренася преживяванията ни в едно измерение на вътрешно дълбоко разбиране. Опитахме се да направим една симбиоза на послания от много жанрове, за да изведем драматургично идеята ни за усещането за пулс, който се изкачва до 140 удара в минута и символизира различни състояния, но най-вече радостта от живота.
140 удара в минута означава, че градът се движи и случва активно. Кои са творците, които правят това възможно и откъде идват те?
Факт е, че градът се движи активно! Творците са един от най-големите му потенциали. Като продуцент исках да представя автори и изпълнители, които не обичат да се категоризират само с един етикет или функция, а се движат свободно между различните пространства на пърформативното. На първо място в случая това е Иван Шопов – ярък, музикален концептуалист, за който визуалното е силно изразно средство и Весела Данчева, която е утвърден визуален артист като режисьор и продуцент, но най-вече експериментатор. Тук искам да поставя акцент върху Йоанна Елми, която е много интересен млад артист (стипендиант на моята Национална Стипендия “С Усилия към звездите”), която се изявява в областта на журналистиката и литературата и създаде един своеобразен пачуърк като сценарий на дикторския текст на мапинга ни в целия спектакъл.
Спектакълът включва 3D мапинг и VJ шоу, както и музика на живо. Разкажете ни повече за мястото на технологиите в спектакъла и срещата им с това, което сме свикнали да наричаме класическо изкуство.
Да, както вече споменах, спектакълът е многожанров и съдържа много изразни средства. До голяма степен сме търсили целенасочено абсолютен баланс между автентичното и присъствието на новите технологии. Артистът е всичко друго, но не и автомат и изворът му на вдъхновение, свободата на интерпретация биват повлияни, тогава когато са извън “механичното”. Новите технологии присъстват дотолкова, че ще обезпечат проектирането на идеите ни, така че те да бъдат синтезирано представени пред гражданите. Всеки един компонент, който сме включили, би могъл да се развие в собствена траектория (документалистика, анимация, музика и т.н…), но ние ги смесваме и проектираме в един мащаб, който е възможен именно чрез тях. Новите технологии в случая се превръщат в едно допълнително средство за изразяване.
София се променя и ние се променяме заедно с нея. Как вие виждате промяната в града и хората му, става ли той мултикултурен и глобален, без в същото време да се обезличава. Къде спектакълът регистрира и среща тази промяна?
София винаги е била мултикултурна през всички етапи на историята. По ред причини към нея има голям стремеж. В града има важни промени, в полза на обществото. Аз лично не виждам глобализация и донякъде се радвам, че е така. Първо мащабът все още не е голям и второ, манталитетът на хората все още не се е изменил в тази посока, което също ми харесва, защото остава усещането за топлина и достъпност. София носи една носталгия и същевременно копнеж. Тя стои на границата между бързо развиващото се и застиналостта на реалността на Източна Европа.
