Едно време в Америка по аптеките са продавали сода и милк шейкове. Хората, които са стояли в ъгъла на аптеките и са работили с машините с газирана вода, мляко и кафе са прототипите на днешните баристи. И като всичко днешно, тогава е било по-добре.
За да станеш така наречения „soda jerk“, от теб се е искало да бъдеш забавен. Трябвало е да можеш да разговаряш с хората и да правиш истински контакт с тях. Момчетата, които са работили на тези места винаги са били едни от най-популярните в компанията си, а често те са били причината изобщо да има компания. И ако има един човек, който трябва да представлява тази загубена професия, то това е петнайсет годишния Джери Люис. По това време, а именно 1939-та, Джери вече е напуснал училище и си търси късмета из кварталите на Ню Йорк.
Джери Люис като тийнеджър. /AOL/
Той иска да следва пътя на баща си, който е конферансие във вариате клуб и разказва смешки, докато актьорите се преобличат или се опитват да изкарат алкохола от себе си. Джери е пленен от идеята, че можеш да караш хората да се смеят и да ти плащат за това. И така, докато налива сода и прави милк шейкове, в главата на Джери се ражда идея за номер, който не е правен досега. Днес липсинг е нещо, което е естествено и може да бъде видяно навсякъде – от телевизионни шоа до филми, а даже в някои случаи и концерти, но за трийсетте това е немислимо. Има и нещо друго – не на всеки е дадено да бъде забавен, а още по-малко да бъде забавен без да казва дума. Джери Люис притежава рядкото свойство да застане на сцената и хората да започнат да се смеят само от появата му. Това го имат само Анди Кауфман и Джим Кери, и точно последните двама едва ли щяха да имат смелостта да правят това, което са правили, ако първо нямаше Люис.
Първото му представление е провал и в главата на шестнайсет годишния комик това е последното му такова. Той прави номера си в другия край на щата, близо до канадската граница в Бъфало. Изглежда че там хората нямат уши и очи за нещо ново, и кой може да ги вини. Светът току що е влязал в най-опустошителната война в историята и едва ли на обикновените хора, които са изпратили синовете си на фронта, им е до липсинг от грамофон. Джери си тръгва от сцената в гробна тишина и не просто не му е платено, а дори получава обещание, че няма да работи повече като комик.
Люис във филма The Bellhop, 1960г. /imdb/
Но комедията е като всяко изкуство и когато се е наместила в някой, който е обсебен от нея, тя намира начин да излиза отново и отново. Няколко месеца по-късно при Джери отива един от приятелите на баща му, който държи клуб в Ню Йорк. На човека му трябва някой да запълни дупка в програмата и дава втори шанс на младия Люис като услуга на баща му. Този път Джери разбива публиката и на всички в клуба им става ясно, че виждат нещо, което е от историческо значение. След представлението приятелят на баща му му става мениджър и кариерата на един от най-великите комици за всички времена започва.
Само пет години по-късно тълпите, които привлича Джери заедно с партньора си Дийн Мартин, могат да се сравняват единствено с тези на Франк Синатра и Бийтълс. Те са културен феномен и придобиват статуси на суперзвезди, защото правят нещо с комедията, което не е правено до този момент. Изкарват я извън клубовете, чупят стъклените тавани и стигмите на жанра като му дават нов, по-съвременен вид, който и до днес стои като златен стандарт.
Джери Люис и Дийн Мартин, 1954г. /wsj/
Ако на връх Ръшмор вместо президенти имаше комици, то лицето на Джери Люис щеше да е първото издълбано в камъка. Няколко са хората променяли комедията в света и Джери е един от тях.
